Искрено и лично с… Григор Димитров
За ролята на родителите?
Родителите ми са били винаги изключително важни хора за мен. Още от детските години, провокираха ме, надъхваха ме. Плашеха ме да ме накажат, че няма да ида на тренировка. Само това не – отговаряхим аз. С каквото и да е друго ме накажете, но само не и с това да не ходя на тренировка. От малък знаех и казвах на всички, че искам да играя тенис, да стана тенисист. Имаме много специални и близки отношения, сега на почивката в Исландия с тях просто оставих телефона настрани и си говорихме, общувахме и си споделяхме случилото се през годината.
За контузията?
В седмиците с контузията, когато не можех да правя нищо и бях само между болницата и дома, научих много за себе си. Повече, отколкото като играя или като печеля мачове.
За Джокович, Надал и Федерер?
Отношенията с всеки един от тримата големи в тениса са различни. Те самите са толкова различни един от друг. С Рафа Надал понякога си говорим и пишем, с Джокович често се виждаме, защото живеем в Монако, а с Роджър си говорим, когато се видим на турнири. Има приятелства в тениса, но се пази и дистанция. Все пак няма как да не си говорим, да не си кажем: "Здравей", в една съблекалня сме през повечето време по турнирите.
За личния живот и има ли жена до него?
Честно казано, през тази година изобщо не съм мислил по тази тема, минах през толкова други неща и перипетии. Не знам дали играя по-добре, когато съм влюбен или, когато съм сам. Има си и плюсове и минуси за играта. Това са много лични неща, пазя ги за себе си.
За планове за семейство?
Искам да бъда баща, разбира се. Мисля понякога за това. Искам да науча децата си на работа и дисциплина, и да бъдат себе си.
За треньорите и ролята им?
Най-важното е да играеш свободно. Треньорите ти казват кое да правиш добре, понякога те насочват. Но не бива да си като птица в клетка. Не бива те да те движат и да те контролират изцяло. Днес цял ден да тренирам два удара по правата и един диагонал и това да е тактиката. Не, трябва играчът да се изразява, да е свободен и да твори. С Агаси имаме специална връзка. Ходим на различни места заедно, веднъж бяхме на родео. Казваме си неща, които си остават между нас и после, когато си подхвърлим нещо по темата, само ние си знаем за какво става дума. Отношенията ни са специални, наистина.
Психологията!
Изключително важна част от тениса в наши дни е да оставяш неща настрани, да не разрешаваш да ти влияят и да се фокусираш върху играта. Големите го правят. Аз съм също вече доста напред в това отношение, уча се и напредвам. Понякога се налага да съм егоист, понякога съм далечен за хората, дори за познатите и близките. Просто се налага да бъда такъв. Имам доверие на малко хора, броят се на пръстите на едната ръка.
Липсва ли му България?
В България въздухът е различен, специално е всеки път като се прибирам. Иначе храната ми липсва най-много от България, пържолите на мама. Не съм мислил и не знам къде искам да живея, когато приключа с тениса.
За феновете?
"Мачкай Гришо" ми допада, да. Чувам го къде ли не, понякога на другия край на света и ми става приятно. Знам, че понякога българските фенове стават много рано заради мачовете ми, защото са в неудобни часове. А това не е лесно. Мога да им кажа само: Един от вас съм, продължавайте да ме подкрепяте.
Интервюто с най-добрия български тенисист бе излъчено в bTV.
