- Темата за защита от градушки отново се оказа актуална в края на миналата година. Ще се случи ли така, че застраховките да поскъпнат за всички, за да има пари за борба с градушките, г-н Порожанов?

- Това, което бе разработено и предложено от нас като модел, е да се създаде държавно предприятие, което да съчетае 2 способа за защита – ракетния, който в момента покрива 1/3 от територията на България, и самолетния за останалата част. Вторият способ третира облаците по-ефективно и е по-евтин, освен това обхваща не само земеделските земи, но и населените места - тоест полза от защитата ще има за всички. Той не е масово прилаган в Европа, използва се в Южна Америка и на други места. Това изисква финансов ресурс. В момента за покупка на ракети и издръжка на агенцията държавата дава 14–15 млн. лв. годишно. Тя няма да се оттегли от своя ангажимент, но има допълнителни разходи. Затова предложихме модел със смесено финансиране – държавата да запази своя ангажимент, да има вноски от 50 ст. на декар от земеделските стопани и участие на застрахователите с вноска от 0,79% от стойността на полицата по три застраховки.

Оказа се, че няма разбиране и съгласие от застрахователните компании, въпреки че защитата и над урбанизирани територии ще намали изплащаните щети заради градушки. В началото на тази година ще направим анкета сред земеделските производители за готовността им да се включат в подобна схема, при положение, че отпадне участието на застрахователите. Това ще увеличи вноската за стопаните на 70–75 ст.

- Не е ли възможно държавата сама да финансира цялата дейност на новото държавно предприятие?

- Държавата влага достатъчно средства и в момента. За над 10 млн. беше направена покупка на радари за 62 площадки за ракети. Разшири се обхватът и вече покрива 17 млн. декара. Нормално е рискът да се споделя, подобни схеми има и в други държави.

- Какво е оценката ви за земеделието през миналата година?

- През 2018 г. имаме 9% ръст на земеделската продукция, 1 млрд. евро положително салдо - земеделският сектор се утвърди като водещ с 4-5% от БВП. Имаме силен зърнен сектор, животновъдство с модерни ферми и много добри предприятия за преработка на животинска продукция, които дават възможност да сме конкурентоспособни на външните пазари. Все по-добър е износът за Китай, включително и на вино. Вече са реализирани няколко кораба с белен слънчоглед.

Миналата седмица приключиха интензивни разговори със Саудитска Арабия, с която имаме споразумение за подписване на протокол. Имат много сериозен интерес за покупка на люцерна в огромни количества, затова ще събера сектора да го информирам.

Зърненият сектор е на печалба, в момента и цените са благоприятни, а за слънчогледа и царевицата имахме рекордни добиви – съответно с 13 и 30% по-високи от 2017 г. Имаме стабилизиране на производството на плодове и зеленчуци, но трябва да обърнем по-голямо внимание тук, защото има диспропорция между производството и възможността за преработка. В момента работим по нотифициране на схеми за подпомагане на предприятия за съхранение и преработка. Не мога да не отбележа и етерично-маслените култури. Само при лавандулата се очакват продукция и износ за 250 млн. лв.

Имахме много предизвикателства, налагаше се при болестите по животните да се предприемат не най-приятните за земеделците мерки.

- Тези над 1 млрд. евро положително салдо означават ли, че България си връща позицията на износител на земеделска продукция?

- България не е губила тази позиция. В момента износът се формира основно от зърнени култури - над 4 млн. тона зърно годишно. Но е добре да има инвестции в преработвателни предприятия, защото ще остава в България повече стойност.

Но няма как да се очаква, че ще се върнат гарантираните пазари от времето на СИВ и бившия СССР. А заради ембаргото Русия успя да създаде собствено производство почти на всичко и самата тя вече не е заинтересована да се вдигне това ембарго, защото, ако това стане, може да фалират нейните предприятия. В Русия има достатъчно доставчици от бившите републики, от Турция.

- Има ли нещо, което не успяхте да свършите през миналата година?

- Искам да подчертая, че имахме едно прекрасно председателство на ЕС, което ни показа още веднъж какво представляваме като администрация. Ясно се видя, че имаме много добри позиции, включително и уважението на всяка една страна членка. Това е важно, за да може да комуникираме добре и по новата селскостопанска политика.

Секторът е огромен и за да се свърши всичко, трябват пари. През тази година ще имаме възможност за модернизация на лаборатории в агенцията по храните, защото болестите по животните ще бъдат хронична тема в следващите години. Изготвихме закона за земеделските земи, в момента е на публично обсъждане. Установихме добра комуникация с производителите на плодове, зеленчуци, както и с животновъдите.

Имаме една голяма тема, която се влачи повече от 10 години, свързана с кредити в животновъдството, дадени през 2008 – 2010 г. Поел съм ангажимент през тази година да търся решения, защото това са кредити, които разсрочваме ежегодно, но са тежест за сектора.

Приехме стратегия за дигитализация в земеделието, ще разгледаме скоро нова стъпка, която ще залегне в стратегическия план в новата стопанска политика. Искам да отбележа, че като администрация и обслужване министерството стои вече на много високо ниво. Едни от първенците сме при отпадането на хартиени документи и първи въведохме електронния подпис.

- Кои са новите моменти в закона, който е пуснат за обществено обсъждане?

- В него има уредба за собствеността върху земеделските земи, договорите за ползване, рента, наем и съвместно обработване. Предвижда се договорите за ползване да не превишават 10 години за земи, заети с трайни насаждения. Целта е да се достигне по-добър баланс между собственици и ползватели. Това е на пръв поглед суха, но важна материя, която дава възможност на самите земеделци да работят нормално. Не правим революционни промени, защото самото земеползване има правила, традиции, законодателство.

За първи път се дава възможност неземеделска земя да стане земеделска чрез нова процедура за промяна на предназначението.

- След появата през миналата година на чума по дребните преживни животни и на африканска чума по свинете имате ли вече достатъчно опит да се справите с тези заболявания?

- За африканската чума предприехме много действия по превенция, защото тя води до икономически щети. Не е заразна за хората, но е с много висока смъртност при свинете – почти 100%.

Възстановихме дезинфекцията по ГКПП-та и изземването на свински продукти от туристи и пътуващи. Оградата при сухопътната граница с Румъния спря преминаването на диви прасета. Направихме обучения на ловци, информационна кампания. Имахме няколко случая на заразени животни, при които реагирахме бързо и своевременно.

Индустриалните ферми, където се отглеждат за една година над 1,2 млн. животни, трябва да изградят мерки за биосигурност – огради, дезинфекция, правила за движение на стока, персонал, за да може да се опазят. Смятам, че сме си взели поуки и ще бъдат полезни.

- Колко похарчихте за превенция и какви щети можеше да има от африканската чума?

- Бяха ни отпуснати 4,5 млн., ние усвоихме около 2–2,5 млн. лв. Ако бяхме допуснали болестта, загубите можеха да стигнат половин милиард лева - толкова са инвестициите в сектора.

- Имаше полемика дали единственият метод за справяне с болестите е умъртвяването. Има ли и други начини?

- Има заразни болести, при които в 3-километрова зона всички животни, независимо дали са в един стопански двор, или не, трябва да бъдат унищожени. За тях се изплащат обезщетения.

След поява на заболяване се правят проби, информира се ЕК, тя реагира бързо и до десетия ден е изпратена мисия, за да се запознае със ситуацията и действията, които са предприети.

- Един от фокусите, които поставя ЕС, са младите фермери. Какви ще бъдат политиката и подкрепата за тях?

- В момента по Програмата за развитие на селскиите райони имат целеви приеми за младите фермери, получават допълнителни мерки по инвестиции, свързани с производство и преработка на земеделска продукция. За съжаление, в световен мащаб има застаряване в земеделския сектор – тема, която ще бъде основна част в новите стратегически планове за развитие в Общата селскостопанска политика. Мерките трябва да бъдат финансирани не само от европейските, а и от националните програми.

В проектозакона за земеползването сме предвидили възможност за целево отдаване на земя на млади фермери до 40 г. Описали сме внимателно условията, за да не се получи изкривяване на доброто намерение като свързани или подставени лица.

Когато посещаваме земеделски производители, те казват: има хора, които искат да се занимават със земеделие, дайте им 100 декара, за да го направят, но няма свободна земя. Поради това сме предвидили тази възможност чрез Държавния поземлен фонд.

Искаме да има и квалифицирана работна ръка, защото това в момента е голям проблем. Това ще бъде част от обсъжданията със земеделските производители на тяхната годишна среща, на която ще поканим и представители на Министерството на труда и социалната политика.

Държавата подпомага и до 50% от инвестициите за надграждане на т.нар. икономически единици.

- Тази година започва заключителният прием по Програмата за развитие на селските райони. Към кои мерки очаквате най-голям интерес?

- В заключителната част на приемите сме, основните са вече реализирани. Това са близо 800 млн. евро по производство и преработка на земеделска продукция. Те са договорени, предстоят последни преговори. Вече публикувахме заповед за допълнителен бюджет от 13 млн. евро по мярката за преработка и маркетинг на селскостопанска продукция. Така всички, които са реализирали проектите си, могат да подадат заявления за плащане.

През тази година по-интересните приеми са по мярката за иновации, за която имаме бюджет от 10 млн. евро с таван от 450 хил. евро за един проект. Ще стартира и прием по мярката за инвестиции в инфраструктурата и за хидромелиорации. Широколентовият интернет ще се реализира с Държавната агенция “Електронно управление”, която ще е бенефициент.

В края на тази година трябва да изготвим стратегия за наддоговаряне на средствата, за да не загубим пари. В края на предходния период работихме много добре с ЕК, даде ни се възможност да прехвърляме пари между мерки и оси и успяхме на 99% да усвоим средствата.

- Какви са ви другите очаквания за тази година и тя ли ще е най-тежката по преговорите за новата Обща селскостопанска политика?

- През тази година и 2020 г. ще бъде кулминацията, но трябва да се види първо дали ще бъдат приети трите регламента в рамките на този мандат на Европейския парламент. Аз изразявам съмнение, че това ще се случи до края на април.

Ние ще финализираме заданието по слот анализа, за да имаме ясна картина на сектора с перспективите за развитие. На базата на него ще започне подготовката на стратегически план. Като той трябва да включва целите, които ще се поставят, и финансирането по всяка. Те могат да бъдат както от Гаранционния фонд, където има запазване на бюджета и леко увеличение, така и по развитие на селските райони, фонд “Горски райони” и национални средства.

- България ще се бори за повече средства или ще е доволна, ако успее да запази досегашното финансиране за земеделие?

- След председателството подкрепихме почти всички държави-членки за запазване на абсолютния размер на средствата за Обща селскостопанска политика. В момента предложението е за намаление с 4% на директните плащания.

Средствата са намалени на всички стари страни членки с 4%, а на останалите - в зависимост от нивото на плащане, има леко увеличение или по-малко намаление. България е в категорията с малко увеличение по директните плащания и мисля, че сме добре поставени.