Народното събрание трябва да гласува днес предложението на Министерския съвет да бъде обявена извънредно положение на територията на България.
То тук се стигна, след като снощи министрите гласуваха предложението заради нарастващия брой заболели от новия вирус и опитът да ограничат заразата.
В Глава втора на Конституцията, чл. 57, е записано:
(3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.
България обявява извънредно положение! Ето ги мерките на правителството!
„Ако беше само в България, досега да сме подали оставка и да си заминем, но е в целия свят това положение. Затова се надявам всички парламентарни групи да ни обединят и даване възможност на специалистите да си свършат работата, за да може да се ползва при необходимост полиция, армия, жандармерия. Това е извънредното само и съответно каквото е необходимо да се промени в закона, да се промени. Където може училищата да минат на дистанционно образование и там, където няма, да инвестираме, за да не се губи учебен материал“, заяви премиерът Бойко Борисов.
Днес се очаква да бъде предложено на Здравната комисия в НС да наложи 5000 лева глоба за човек под карантина, който не я спазва. Ще бъде предложено гражданите на определени държави да не могат да влизат у нас, както и от България да не може да се пътува до определени държави. Ще бъде предложено и да бъдат затворени училища и детски градини, университети, нощни клубове, игрални зали.
Обявиха какво ще се случи с българите зад граница и тези, които искат да пътуват
Ето какво не може да бъде забранено:
Чл. 28.
Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.
Чл. 29.
(1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.
Чл. 30.
(1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
(2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.
(3) В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.
(4) Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем.
(5) Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена.
Чл. 31.
(1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.
(2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание.
(3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
(4) Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.
(5) На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата.
(6) Наказанието лишаване от свобода се изпълнява единствено в местата, определени със закон.
(7) Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството.
Чл. 32.
(1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
Чл. 37.
(1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.
