Няма икономическа или житейска логика да се осъществи промяна в икономическите равнища. Това каза финансовият министър Владислав Горанов във връзка със спекулациите при влизането ни в Еврозоната по време на срещата на правителството с бизнеса.

Твърдите намерения за присъединяването на страната ни към Еврозоната бяха потвърдени в началото на годината, а още през юли 2018 г. успяхме да влезем в закрития формат на еврогрупата. “Тогава още получихме уверение, че резултатите, които очакваме през юли т.г., ще са положителни”, коментира Горанов.

Спекулациите около приемането на еврото обаче са много. Една от тях е свързана с равнището на цените, но ресорният министър бързо я отхвърли. “Отклоненията може да са 0.1-0.2%, но те не са драстични, такива промени нямаше и при балтийските страни и при последно присъединилите се държави”, аргументира се Горанов.

Сред предимствата ни, че за разлика от Полша и Чехия разполагаме с фиксиран курс към еврото. “Това е нещо, което ни прави уникални - като малка държава трудно бихме могли да повлияем на решенията на ЕЦБ, но това би увеличило суверенитета на българската икономика”, смята финансовият министър.

От гледна точка на правителството пък Министерството на финансите, заедно с БНБ, предложиха съществени изменения в законодателството, които да овластят ЕЦБ след стартирането на близко сътрудничество по отношение на банковия съюз. По думите на Горанов предстоят минимални подобрения в законодателството, за да отговарям на изискванията.

По отношение на критериите за несъстоятелност, пране на пари и подобряване управлението на предприятията министърът успокои, че няма причина да се притесняваме за прекрачване на сроковете. “Трябва да получим одобрение от ЕЦБ, а след това можем да кандидатсваме за ERM 2 - всяка една крачка ще доведе до по-голяма сигурност на финансовата система и по-качествено управление”, коментира той. Горанов завърши речта си, цитирайки зам.-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис, който вчера каза, че еврото не е сребърен куршум и няма защо да се притесняваме от него.

От своя страна еврокомисарят Домбровскис, който също участва в срещата, припомни, че България отговаря на 3 критерии - ценова стабилност, финансиране и дългосрочни лихвени проценти. “Страната ви има и добри традиции по отношение на публичните финанси, затова и догодина държавният ви дълг може да спадне под 20%”, каза Домбровскис.

Според него обаче в много части на света съществува протекционизъм, дори в някои по-близки от съюзниците на ЕС. “Ако искаме силно евро в чужбина, трябва да сме силни у дома”, коментира той. За да се гарантира силната позиция на еврото, трябва да се разработи изцяло интегрирана система за плащания, която да се използва в различни сфери като енергетика, строителство и други.

Изказването на еврокомисарят дойде във връзка с възможностите за България при приемането на еврото. “Еврото е силна, стабилна и удобна за използване валута, която почива на ясни правила и институции, а критериите за сближаване са и критерии за финансова стабилност и по-добро икономическо управление, а съответно и подобрение на бизнес средата. Освен по-ниските лихвени проценти, съществуват и непреки дивиденти като намаляване на цените за взимане на кредит. “Еврото помага на пазара на над 340 млн. потребители, а това улеснява работата с валутата - така счетоводството и разходите за обмен намаляват и се улесняват”, коментира Домбровскис.

По негови думи за малки отворени икономики като тази на България тези факти са важни, защото както през 2018 г. имахме рекорден ръст на туристите, така и тази година можем да очакваме Черноморието и красивите планини да привлекат още толкова туристи.

Еврото обаче е и доста критикувано, защото в своето начало преди 20 години то не бе така добре контролирано, а действията между страните не бяха координирани. “Затова въведохме различни начини за контрол, за да можем да помогнем и на по-слабите страни-членки”, оправда се зам.-председателят на ЕК. Такъв регулиращ инструмент е европейският семестър, с който проблемите могат да се контролират преди да ексалират. Друг механизъм е този за укрепване на еврото - затова съществува и Банковият съюз, който ще регулира по-големите банки.

По отношение на сравненията с Латвия пък зам.-шефът на ЕК спомена, че предизвикателствата при двете страни са различни. “При Латвия течаха дебати точно по време на кризата, дали сега трябва да се разширява, или трябва да се решат проблемите на Еврозоната”, обясни Домбровски. Заради това да се убеди обществеността в балтийската страна бе много по трудно. У нас обаче мнозинството българи са “ЗА” приемане на еврото. “Трябва да се обяснят ползите от еврото - сега ще има и по-силно въздействие заради Банковия съюз, който по времето на присъединяване на Латвия не съществуваше”, завърши Домбровски.