Вратарят Илия Николов е на прага на своя мач номер 100 с екипа на “Марица”. В тази връзка решихме да ви срещнем него, а Николов прие предложението на фейсбук страницата на “Марица”. В четвъртък от 17 часа неговия тим приема “Черноморец-1919” в мач от поредния кръг в Трета лига – Югоизточна група. Именно този мач ще остане завинаги в съзнанието на железния страж, тъй като той е юбилеен за него. Освен сезоните в Трета лига Илия има и един сезон във Втора лига с “жълто-сините”. Той почти няма пропуснат двубой на своя отбор, освен в случаите, когато това се случва по стратегически причини. Николов е и треньор на вратарите в школата на клуба.
– Как се чувстваш в навечерието на своя мач номер 100 за “Марица”?
– Чувствам се добре, във форма съм. Но е по-особено… Това са доста мачове, различна е емоцията.
– Това е постижение, което в съвременния футбол вече е рядкост. Каква е причината за да избереш да се състезаваш за “Марица” толкова дълго време?
– Да, рядко се постига, понеже в клубовете има доста голямо текучество на футболисти в днешно време. Аз съм изключително щастлив че успях, за тези 3 години и половина да стигна до този момент. “Марица” е притегателно място за мен, тук ми харесва, чувствам се спокоен.
– Как стана така, че започна да играеш именно за “Марица”?
– След като приключи договорът ми с “Черно море” се прибрах в Пловдив. След това, съвсем случайно се срещнах на един зимен лагер, на който бях с университетския отбор, с тогавашния треньор на “Марица” Стоян Димитров. Попитах го дали мога да поддържам форма с “Марица”, докато си намеря отбор. Така се развиха нещата, че ми предложиха да играя за клуба. Получих предложение да съм и треньор на вратарите. Не ми отне много време да взема решение. Не ми се ходеше никъде, исках да съм си при семейството, а и със съпругата ни предстоеше да стане родители. И така… Вече почти четири години съм част от “Марица”.
– Какво промени в живота ти този период в “Марица”?
– Може би това, че станах по отдаден. Към децата в школата, за да мога да им предам знанията и опита, който имам и към тима – да помагам на по-младите момчета в мъжкия отбор.
– Ти си постоянен в изявите си. Имаш дълги периоди със „сухи“ мрежи. Как поддържаш това високо ниво толкова дълго време?
– Да така е, старая се. Постоянството е най-важното нещо в футбола – да си постоянен в изявите си. Аз винаги съм се стремял към това. Формата си поддържам, следвайки наученото от многобройните тренировки в отборите от “А” група или както се казва сега – Първа лига. Опитът, наученото от треньорите – опирам се на тях, останалото е воля. Другото нещо е, че ние сме много задружни като отбор и това ми дава допълнителен стимул. Треньори и играчи – вярваме си и разчитаме един на друг. Това е важно за един колектив и ти вдъхва увереност.
– Кой е най-запомнящият се момент в клуба за теб, кой е най-щастливият ти миг?
– Най-запомнящият се момент за мен бе изкачването на “Марица” във Втора лига. Беше трудно, но ние като отбор заслужавахме това. Най-щастливият ми миг ли? Във всеки мач има такива моменти на силни емоции, почти във всеки от тези 100 мача, така че не мога да определя само един.
– Ти влезе в сърцата на феновете на “Марица”, тази борбеност и себераздаване, която показваш във всеки мач въпрос на характер ли е или на нещо друго?
– Много съм радостен, че трудът ми е оценен от феновете. Аз съм много спокоен човек извън терена, но когато съм вътре ставам друг. Изключвам за всичко и искам да победя на всяка цена! Хъс и воля за победа – това са най-важните неща за всеки един човек, занимаващ се със спорт.
– За какво съжаляваш, има ли нещо, което не успя да постигнеш с отбора, а и иначе в кариерата си като цяло?
– Съжалявам, че изпаднахме от Втора лига миналия сезон. Беше незаслужено! В клуба се работи професионално – като организация от страна на президента, работата на треньорското ръководство, както и всички други хора, който работят в клуба. Мястото на “Марица” е в професионалния футбол!
В моята кариера съм постигнал доста. Печелил съм два пъти “Купата на България” с “Литекс” и “Черно море”, веднъж суперкупата на страната отново с “Черно море”. Единствено шампион не съм ставал, но дано успея, след време, като треньор.
– Кое те зарежда, кой те подкрепя в трудните моменти?
– Сила ми дава моето семейство – синът ми Стилиян и моята съпруга Станимира, които безкрайно много обичам и знам че винаги ще са до мен! Тук е мястото да им изкажа благодарности! Благодаря и на президента на клуба Христо Христов, на треньорите, с които съм работил и съотборниците ми!
– Какво още искаш да постигнеш с “Марица”?
– Мечтая да постигна две неща: Първото е следващия сезон “Марица” отново да се върне във Втора лига, където да се утвърди. И второто е да подготвя вратар от школата, който да влезе в мъжкия отбор и да пази на високо ниво, да постигне успехи. Защото това е патентът на този клуб – да създава млади кадри за големия футбол.
– Ти сам спомена за работата ти в школата, как стоят нещата с младите вратари, какво е нивото?
– “Марица” винаги е подготвяла футболисти на добро ниво. Вратарите не правят изключение, в школата имаме добри, талантливи момчета. Тренираме редовно и аз виждам как те израстват. Вярвам, че с общи усилия, те ще се интегрират към мъжкия отбор, когато са достатъчно добре подготвени.
– Какво ще бъде твоето бъдеще след 5 или 10 години?
– Виждам се като треньор на вратарите. Това ще бъде моят път след като приключа състезателната си дейност. Ще продължа да бъда близо до футбола.
– Какво си пожелаваш малко преди юбилейния за теб мач?
– Да победим в конкретния мач! А иначе да съм здрав, моето семейство също!
– А на феновете на “Марица” какво би искаш да кажеш или пожелаеш?
– Искам да подканя феновете да идват на стадиона и да ни подкрепят, защото всеки отбор има нужда от подкрепата на своите фенове. Пожелавам на всички хора, обичащи отбора, да са много здрави и щастливи! Желая им весело посрещане на предстоящите великденски празници!
Сотьо 06:09, 06.07.2021
Това е ушатия!Супер Глупак!