Киев/Москва. Инцидентът между Русия и Украйна в Азовско море припомни, че конфликтът между двете страни все още не е приключил. Той може да избухне с пълна сила във всеки един момент. При все че той не може да бъде определен като критичен с оглед на факта, че завърши без жертви, следва да се има предвид, че войните често започват с териториални спорове, предупреждава Рено Жирар в статия за водещия френски ежедневник Le Figaro.
Авторът припомня, че ескалацията между Москва и Киев започна през март тази година, когато кримски риболовен траулер бе задържан от украинския флот в Черно море. След този случай Русия започна проверки на всички плавателни съдове с курс към Азовско море, аргументирайки действията си с необходимостта от гарантиране на сигурността на Кримския мост.
Макар и да не е критичен, последният инцидент в региона отправя предупреждение за това колко опасно е украинският конфликт да бъде оставян на самотек. Присъединяването на Крим към Русия премина безкръвно, но двете войни в Донбас (лятото на 2014 г. и зимата на 2015 г.) отнеха живота на 10 хил. души, припомня авторът.
Както в Москва, така и в Киев властите очевидно са попаднали в спиралата на националистическата треска. Украинците мечтаят за огромна американска военна помощ, която би позволила на армията им бързо да спечели обратно Донбас. Руснаците са загрижени за идеята за по-нататъшно разширяване на НАТО в посока изток. Тя иска да го спре веднъж завинаги. Украйна не може да бъде част от Алианса, категорични са в Москва.
Исторически, стратегическата доктрина на Русия винаги е гледала на Украйна като пречка за западното нашествие (поляци, шведи, французи, германци). Руснаците обвиняват Запада, че не е изпълнил (устното) обещание, дадено от президента Джорд Буш-старши на Михаил Горбачов на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 20 ноември 1990 г. в Париж.
Натрупването на разочарование от двете страни може да стане взривоопасно. Конфликтът в Донбас е абсцес, който отравя всички международни отношения. След като Западът наложи тежки санкции на Москва, тя отказва да сътрудничи за разрешаването на световни кризи. И се насочи към неестествен съюз с Китай.
„Войните често започват с териториални спорове, които впоследствие изглеждат незначителни за бившите им участници. Необходимо е спешно да свикаме нова Конференция за сигурност и сътрудничество в Европа, за да обсъдим неотложни въпроси: разширяването на НАТО, кибернетичната война, неприкосновеността на границите, военните учения“, препоръчва Жирар.
Всеки разбира същността на възможната сделка: отказ на Вашингтон да разшири НАТО и отклонение на Москва от старата доктрина за „сфери на влияние". Единствените неизвестни в това уравнение са датата и броят на жертвите, които ще бъдат необходими, за да се стигне до това решение.

Превод и редакция: Тереза Герова