2016 г.
Президентът на Република България, присъжда орден „Стара планина“, първа степен на г-н Димостенис Стоидис, извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция в Република България, „за изключително големите му заслуги за развитието на българо-гръцките отношения“.
2016 г.
Президентът на Република България, присъжда орден „Стара планина“, първа степен на г-н Антон Пакурецу, извънреден и пълномощен посланик на Румъния в Република България, „за изключително големите му заслуги за задълбочаването и развитието на българо-румънските отношения“.
2015 г.
Президентът на Република България Росен Плевнелиев присъжда орден „Стара планина“ с лента на проф. д-р Антонио Анибал Каваку Силва, президент на Португалия, „за изключителните му заслуги за развитието и задълбочаването на българо-португалските отношения и за неговия принос към политиката за изграждане на силна, решителна и единна Европа“.
2011 г.
Президентът на Република България връчва Орден „Св. св. Кирил и Методий” на:
1. Теодосий Спасов - огърлие „за особено значимите му заслуги в областта на културата“
2. Божана Апостолова - огърлие „за особено значимия ѝ принос в областта на културата“
3. проф. Никола Николов - първа степен „за големите му заслуги в областта на културата и изкуството“
4. Николай Николаев - първа степен „за големите му заслуги в областта на културата и изкуството“
5. Иля Велчев - първа степен „за изключително големите му заслуги в областта на културата“
6. Стоян Дуков - първа степен „за големите му заслуги в областта на културата и изкуството“
7. проф. Цветан Цветков - първа степен „за големите му заслуги към Република България в областта на образованието и науката“
8. проф. д-р Савка Шопова-Маркова - втора степен „за значимия ѝ принос за развитието на българската култура и българското музикално изкуство“
9. Чавдар Шинов - втора степен „за значимия му принос за развитието на съвременната българска култура и изкуство“
10. Иван Стефанов Тенев - втора степен „за значимия му принос за развитието на културата и изкуството“
11. Николай Петев - втора степен „за големите му заслуги в областта на културата и изкуството“
12. Никола Радев - втора степен „за значимия му принос за развитието на културата и изкуството“
2009 г.
Президентът на Република България връчва Орден „Стара планина“ на:
1. Георги Стоилов - първа степен „за изключително големите му заслуги към Република България в областта на архитектурата.“
2. Данило Вучетич извънреден и пълномощен посланик на Република Сърбия в Република България - първа степен „за неговите изключителни заслуги за развитието на българо-сръбските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната.“
Президентът на Република България връчва Орден „Св. св. Кирил и Методий” на:
1. Анелия Шуманова - огърлие „за особено значимите є заслуги за развитието на културата и музикалното изкуство“
2. арх. Иван Попов - първа степен „за големите му заслуги в областта на културата, изкуството, образованието и науката“
3. Йордан Алексиев Йорданов - първа степен „за големите му заслуги в областта на културата“
4. Иво Русев - огърлие „за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството“
5. Маргарита Деянова-Ваклинова - огърлие „за особено значимите є заслуги за развитието на културата“
6. Иван Андонов - огърлие „за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството“
7. Слава Рачева - огърлие „за особено значимите ѝ заслуги за развитието на културата и изкуството“
8. Енчо Халачев - огърлие „за особено значимите му заслуги за развитието на културата и театралното изкуство“
9. Саша Филипова - огърлие „за особено значимите ѝ заслуги за развитието на културата и изкуството“
2006 г.
Състав на Софийски апелативен съд отменя изцяло присъдата на Софийски градски съд, с която Ангел Василев, Юри Ленев, Георги Георгиев, Александър Русов и Алексей Кичатов са осъдени на доживотен затвор за убийството на бившия премиер Андрей Луканов. Съдът оправдава петимата по всички повдигнати обвинения като единствено Алексей Кичатов е признат за виновен за притежаване на взривно вещество и получава тригодишна присъда.
2006 г.
Министерският съвет одобрява спогодба между правителствата на България и Израел за отмяна на визите. Спогодбата предвижда безвизов режим на пътуване за гражданите на двете страни с обикновени паспорти. Престоят не трябва да е по-дълъг от 90 дни в рамките на 6 месеца.
В случай че граждани на едната страна желаят да се установят на територията на другата за срок по-дълъг от 90 дни или с цел работа, те ще трябва да се снабдят предварително със съответния вид виза, съгласно законодателството на приемащата страна.
1989 г.
Изявлението на Тодор Живков от 29 май е разпространено като официален документ в ООН.
На 29 май Тодор Живков произнася реч, в която обявява, че българските турци могат да изберат родината си и ако сметнат, че това е Турция, да напуснат България. Думите на Живков стимулират масовото изселване на българските турци през следващите месеци, наречено от медиите "голямата екскурзия".
На 10 май 1989 г. Българският парламент гласува облекчения за пътувания в чужбина, правото на задграничен паспорт за гражданите, промени в Наказателния кодекс. Тези промени се изискват от Хелзинкските договорености, но се правят и за улесняване на изселването на турците от България. От май до август 1989 г. 300-400 000 български турци напускат България, като разпродават на безценица имуществото си. Българските власти организират прибирането на реколтата с помощта на бригадири - войници и ученици. В НС на 1 август е внесена протестна декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството срещу прогонването на българските турци. Двадесет дни по-късно Турция затваря границата си с България, след като вече са се изселили 344 000 български турци.
1965 г.
България и Полша подписват спогодба за премахване на визите и за развитие на туризма.
1948 г.
Националният съвет на ОФ ултимативно изисква от Светия синод на Българската православна църква да не води специална религиозна пропаганда сред децата, да следва линията на пълно сътрудничество с властта и да отмени забраната си за участие на свещеници и други църковни служители в ОФ и органите на властта.
1946 г.
Завършва посещението на българската партийна делегация начело с Георги Димитров в Москва. По време на срещата Сталин настоява България да отложи сключването на съюзен договор с Югославия за след подписването на мирните договори. Дотогава на Пиринския край да се даде "културна автономия", за да се развие в населението там "македонско национално съзнание" като това е първа крачка към присъединяването му по-късно към НР Македония.
1946 г. Избити без смърт и присъда от комунистическата милиция са Владо Куртев, Георги Настев, Атанас Пашков, Йосиф Марков. Владо Куртев е един от оцелелите в сражението на “Ножот” през 1907 г., четник на войводата Добри Даскалов, участник в Балканските войни, сражавал се при Булаир и Одрин, по време на Първата световна война при Тутракан и Завоя на Черна.
1940 г.
Български комунисти и дейци на казионния румънски Фронт за национално възраждане подписват декларация в Кюстенджа за гарантиране териториалната цялост на Румъния и против връщането на Южна Добруджа на България.
1932 г.
Симеон Кавракиров е заловен от дейците на ВМРО (Ив. Михайлов) и е държан в плен за две години. На 14 юни 1934 г. той е убит край село Осеново, Ботевградско.
Симеон Христов Кавракиров е политически деец и участник в македонското освободително движение. Той е роден на 16 ноември 1898 г. в Солун. През 1919 г. идва в България и следва право в СУ "Св. Климент Охридски". Става член на БКП. В края на 1924 г. е изпратен в Пловдив, където се включва в окръжното ръководство на Военната организация. След провал в организацията попада в затвора. След освобождаването си преминава в редовете на ВМРО (об.). От 1929 г. е секретар на нейния Областен комитет в Пиринския край. Като такъв съдейства за изграждането на местни групи и органи на ВМРО (об.) в този край.
1929 г.
Провежда се архиерейско събрание на митрополитите и епископите на Българската екзархия. Обсъдени са възможностите за вдигане на схизмата от Вселенската патриаршия.
Схизмата е наложена след като на 11 май 1872 г. при тържествена служба в храм “Св. Стефан” в Цариград Българската църква е провъзгласена за самостойна. В Цариград е свикан събор и на 16 септември 1872 г. Вселенската патриаршия обявява новосъздадената Българска екзархия за схизматична (отцепила се от нея). На 22 февруари 1945 г. Вселенската патриаршия официално признава БПЦ за пълноправен член на православното семейство.
На тази дата са родени:
1895 г.
Роден е Васил Захариев (В. З. Стоянов) – художник-график, изкуствовед. Основоположник на съвременната български графика. Завършва Художествено-индустриалното училище в София. В периода 1922-1924 г. специализира в Лайпциг. През 1924 г. преподава графика и декоративно изкуство, в периода 1929-1945 г. е професор. От 1939 г. до 1943 г. изпълнява длъжността директор на Художествената академия в София. В периода 1962-1964 г. е професор в Института за изобразителни изкуства при БАН (по-късно Институт по изкуствознание). Работи предимно в областта на гравюрата върху дърво. Участва в общи изложби от 1919 г., в биеналета във Венеция (1928 г. , 1942 г.), изложби на графика в Синсинати, Варшава, Лугано, Сао Паоло, Любляна и др. Представя самостоятелни изложби в София (1920 г.), Пекин, Шанхай (1955 г.), Прага, Будапеща, Варшава (1960 г.) и др. Негови творби се съхраняват в НХГ - София и в галерии в чужбина. Първите му графики са в духа на народната традиция: "Земенският манастир" (1925 г.), "Руината “Св. София" (1925 г.). Други произведения: "Селска църква" (1926 г.), "Старинна самоковска къща" (1927 г.), "Троянският манастир" (1930 г.), "Малинарки" (1932 г.), "Дряновският манастир" (1935 г.), "Маринчо Бинбелов-Страшният" (1935 г.), "Иван Рилски" (1946 г.), "Боянската църква" (1950 г.), "Софроний Врачански" (1951 г.), "Голгота 1915-1918” (1970 г.) и др. Работи в областта на приложната графика - оформяне на книги, екслибриси, подвързии, пощенски марки, банкноти. Издава съчинения (албуми и изследвания), в които проявява интерес към изкуството на Българско възраждане и приложните изкуства.
1879 г.
Роден е Славейко Лазаров Василев – политически, държавен и военен деец, полковник. Завършва Военното училище в София и Генералщабна академия в Русия. Участва във войните 1912-1913 г. и 1915-1918 г. Един от ръководните дейци на Военния съюз и от създателите на организацията Народен сговор. Играе важна роля при подготовката и извършването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Избиран е неколкократно за депутат в Народното събрание. Министър на благоустройството и обществените сгради в кабинета на А. Ляпчев (януари 1926-юни 1931 г.). Същия пост заема и в правителството на Ив. Багрянов (юни - септември 1944 г.). Известно време е и председател на Съюза на запасните офицери в България. Участва в организирането на националистическите организации "Хр. Ботев" и "Отец Паисий". Умира на 9 септември 1944 г. Посмъртно е съден от Народния съд.
1840 г.
Роден е Петър Мусевич – общественик и политически деец. Учи в Пловдив при Й. Груев, а по-късно в протестантско училище. Пътува много в пределите на Османската империя и продава книги. През 1869 г. получава разрешение от султана да събира антики из българските земи и Влашко. Голяма част от откритите материали изпраща в Императорския исторически музей в Цариград. През 1872 г. става деловодител на Българското благодетелно братство "Просвещение" в Цариград. Като такъв помага за откриването на първото изложение на български изделия и материали в османската столица. По време на Априлското въстание 1876 г. е арестуван и осъден на смърт. По-късно амнистиран. След Освобождението се включва в политическия живот на Източна Румелия и става един от основателите на Народната партия там. Взема участие в Сръбско-българската война 1885 г. Убеден русофил, Мусевия се противопоставя на външната политика на Фердинанд I и на Ст. Стамболов. Той е преследван и принуден да емигрира. Завръща се в страната през 1890 г., но е екстерниран в Сърбия. Там става секретар на българските църковни общини в Македония. Едновременно с това е назначен от Екзархията за училищен инспектор. В края на ХIХ в. се завръща в България. През 1900 г. в София основава търговско училище с пансион, с чиито дела се занимава до смъртта си.
На тази дата умират:
2016 г.
Умира големият български поет, публицист и общественик Евтим Евтимов. Евтим Евтимов е сред популярните съвременни български поети, познат най-вече с любовната си лирика. Автор е на повече от 40 книги. Най-популярните му стихосбирки са "Обредни песни", "Нощи", "Планина", "Съновник", "Книга за една обич", "Горчиви песни". Много от стиховете му са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове в България. Сред тях са "Високо" (ФСБ), "Ако ти си отидеш за миг" ("Импулс"), "Грешница на любовта" (Лили Иванова), "Горчиво вино" (Веселин Маринов) и "Обич за обич" (Георги Христов).
1997 г.
Умира Стефан Елевтеров (С. Е. Стефанов) - български литературовед. Той е роден на 10 април 1930 г. в Горна Оряховица. През 1948 г. завършва гимназия в Търново, а през 1952 г. специалност "Българска филология" в СУ “Св. Климент Охридски”. Първоначално работи като учител. В периода 1956-1960 г. е редактор в сп. "Младеж". След като защитава дисертация на тема "Италианската легенда" получава научна степен доктор по филология. През 60-те и 70-те години на ХХ в. преподава български език и литература в университетите в Белград, Сиатъл и Йейл (САЩ). През 1976-1978 г. е научен секретар на Института за литература към БАН. От 1983 г. до 1986 г. е преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. Специалист по българска литература и поетика след Освобождението. Съставител и редактор е на "Избрани творби" на Ал. Константинов (1974 г.) и А. Страшимиров (1986 г.), на "Антология на българска литературара" (1977 г.). Автор е на съчиненията "Художествен образ" (1964 г.), "Нова българска литература. 1878-1918” (1978 г.), "Поетиката на Алеко Константинов и нашето литературно развитие" (1978 г.), "Студии по историческа поетика" (1993 г.).
1987 г.
Умира Цеко Николчов Торбов – български юрист и философ, професор. Той е роден на 2 април 1899 г. в Оряхово. През 1923 г. завършва право в Германия и защитава докторат в Гьотингенския университет. В България работи като адвокат; преводач (Л. Нелсон, В. Юго, Ф. Достоевски). Сътрудник на проф. Л. Нелсон в Гьотингенския университет през 1925 г. Там през 1929 г. защитава докторат и по философия. Поддръжник на т. нар. етичен социализъм. През 1931-1944 г. е преподавател по немски език в Италианско училище в София. През 1939-1947 г. е преподавател по международно право във Военна академия в София. От 1942 г. е доцент. В периода 1947-1948 г. е професор по обща теория и философия на правото в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1947-1948 г. е декан на Юридическия факултет. От 1932-1947 г. е член и секретар на философско-социологическото дружество и на Философския клуб в София. От 1951 г. е член на Международната асоциация за правна и социална философия. Специализира в Париж, Рим и др. Превежда съчинения на И. Кант. За превода на “Критика на чистия разум” (1970 г.) е лауреат на Хердеровата награда на Виенския университет. От 1973 г. е почетен член на “Kant-Gesellschaft” в Майнц. Автор е на съчиненията “Изследвания върху чувството за истината” (1930 г.), “Философия на правото и юриспруденцията” (1930 г.), “Ку-Хунгминг” (1933 г.), “Кант и философията на разума” (1936 г.), “Мусолини и неговата държавна и социална философия” (1936 г.), “Върху правните субекти у Венелин Ганев” (1940 г.), “Върховният принцип на правото” (1940 г.), “Рационализъм и емпиризъм в правото” (1943 г.), “Естествено право и философия на правото” (1947 г.), “Основен принцип на правото. Право и справедливост” (1992 г.), “Изследвания върху критическата философия” (1993 г.), “Учение за държавата” (1995 г.), “Спомени” (1996 г.), “История на античната и средновековна философия” (1996 г.) и др.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
