Националният съвет за тристранно сътрудничество към правителството обсъди скандалния закон за хората с увреждания, внесен от социалния министър Бисер Петков.

"На заседанието разгледахме законопроекта за хората с увреждания. Имаше сериозни забележки. По общо убеждение има пропуски, законът е правен под натиск, с излишно и ненужно напрежение. Благодаря официално на министър Петков за тежката и отговорна работа, която свършиха. Надявам се по-голямата част от закона да остане непрекроена", каза след заседанието вицепремиерът Валери Симеонов.

След това думата взе социалният министър Бисер Петков. Въведеното задължение за квоти за хората с увреждания е срещнало най-голям отпор от страна на бизнеса и работодателите, обясни той. 

"Законопроектът утре ще постъпи в Министерския съвет. В последните няколко месеца много интензивно се работеше. Нашето усилие беше да балансираме различните интереси на различни групи хора с увреждания. Днес той получи частична подкрепа от членове на тристранния съвет. Обсъждането продължава в следавище фази и целта е той да бъде приет докрая на тази година", допълни министър Петков.

"КНСБ подкрепи законопроекта в този му вид. Не беше дадена възможност в подробности и дълбочина да променим нещата по начина, по който искаме. Не споделяме оценките, че няма нищо ново", отсече представителката на КНСБ Ася Гонева. Тя изтъкна, че най-големият проблем за хората с увреждания е липсата на достъпна среда. "Ние няма да подкрепим тезата, че трябвало обезателно да се приеме законът за личната помощ. КНСБ има официална позиция, която няма да се промени", допълни Гонева.

Ваня Григорова от "Подкрепа" заяви, че този процес, който протича от няколко месеца, дава противоречиви резултати. Причината за това била невероятния натиск. Тя посочи, че благодарение на КТ "Подкрепа", защитата от уволнения на хората с увреждания не е била отменена. "Има и положителни промени, като значително увеличената финансова подкрепа за хората с увреждания. Множество проблеми остават нерешени", отчете Григорова. 

"Текстът на параграф 23 отпадна. Няма промяна в Кодекса на труда. Защитата остава", допълни я министър Петков.

"Стопанска камара не подкрепи законопроекта поради няколко причини", взе отношение по темата Димитър Бранков, който е заместник-председател на Българската стопанска камара. По думите му най-сериозен бил проблемът с медицинската експертиза, който бил основен за представляваната от него организация.

"АИКБ смята, че нужда от нов закон за хората с увреждания има. Не можем да не отбележим, че този закон се подготвяше под безпрецедентен натиск. Въздържахме се да подкрепим този законопроект. Той се базира изцяло на статута на ТЕЛК решенията, които са билет за всички придобивки. ТЕЛК комисиите са пропити от корупция. Десет години обясняваме, защо те трябва да бъдат премахнати. Ние сме единствената страна в Европа, която запази тази комисия", заяви Васил Велев от АИКБ. Той допълни, че другата основна причина, поради която АИКБ са се въздържали да подкрепят предложения законопроект, са квотите. Велев допълни, че по този начин работодателите са задължавани да наемат хора с увреждания. И даде за пример, че при персонал от 51 души, според разпределението на квотите, заетите хора с увреждания по задължение трябвало да са седем.