Димитровградчанинът Васил Николов отдавна си е извоювал славата на пътешественик и изследовател, на вдъхновител, церител или както той самият се определя – „дарител на клинично, физиологично, психично, душевно и духовно здраве”. Иначе е дипломиран експерт-счетоводител и регистриран одитор като допълнение. Обиколил е света. По-скоро може да се каже - пробягал го е, защото има куп награди от различни по света маратони. Многократно е преплувал река Дунав. Най-успешното му участие е в плувния маратон Галата-Варна през 2007 г. Продължава да печели първенства в маратоните, въпреки че е на 64 години.
Ето какво още разказа пред репортер на „ШОУ”
- Г-н Николов, на кое ваше хоби отдавате предпочитание?
- Не мога да определя. Във всяко едно от тях влагам цялото си сърце. Най-напред започнах така да се каже „да изпускам парата” с джогинг – бягане, защото бях назначен като заместник главен счетоводител на едно от най-големите предприятия в Хасковска област и натоварването ми беше огромно. А от 1987 г. започнах поне два пъти в годината да участвам в класическите маратони. През 2000-та представих България на един от най-престижните световни маратон и в Лондон. Там бях единственият българин
от 30-хилядите състезатели от цял свят
Само една крачка ме делеше от правото за участие в „перлата” на световните маратони в Ню Йорк. Най-напред успявах да пробягам 60 км, после – 80 и накрая постигнах официалния рекорд – 107 км. Постигнах го след бягане по писта на димитровградския стадион, и то през нощта. Иначе досега съм пробягал над 100 000 километра на пет континента, в това число и в Китай, Индия, Бразилия, Мексико, Израел Тунис, Египет и мн. др.
- Интересът ви към медицината свързан ли е с бягането?
- Аз го казвам по следния начин: ”Когато ученикът е готов за нещо, тогава идва и учителят”. Преди доста години у мен се изостри един невероятен интерес към познания по медицина, езотерика и психология. Притежавам богата библиотека от над 1500 тома по въпросите на самопознанието.
Сега вече мога да го кажа – вродената ми природа на търсач ме отведе до обучението по метода на акад. Норбеков и десетте му оздравителни семинара по този метод. Завърших и интензивните международни курсове по класически масаж с 230 часа хорариум медицина, както и Силва-метода за контрол над стреса и развитие на ума. Бях запленен от философията на този метод. Аз бях един от първите българи, които имахме невероятния шанс да се докоснем до тази материя чрез най-добрия лектор в света. През 1993 г завърших BASIS-курс, следваща година - GRADUATE-курс, а същата година
можах да се срещна и лично със създателя на метода Хосе Силва
Така постепенно започнах да усвоявам все повече квантовата физика, квантовото лечение, делта и тета-лечението.
Бях запленен и от идеите на Дийпак Чопра – лекар, който се занимава успешно с квантовото лечение, съчетал в себе си привидните противоположности на Изтока и Запада, на мистицизма и на медийната слава. Достъпният език, на който той предава на хората източната мъдрост и ги тласка към търсене на самоусъвършенстването, го превърна в един от най-прочутите духовни водачи на нашето време.
През 1999 г. списание „Тайм” го обяви за една от 100-те най-емблематични фигури на ХХ век. Представяте ли си, аз имах уникалната възможност да се срещна и да разговарям с този човек на 13 май 2014 година, когато той пристигна в България за първата си лекция пред нашенска публика в зала 1 на НДК.
- През последните години пък станахте известен и като човека, открил т.нар. Брей за мазане, с който се лекуват шипове?
- Не, не съм го открил аз този брей за мазане! Но към такова търсене ме тласна дългогодишното ми бягане, след което неминуемо се стигаше до мускулни растежения, чупене на крак, пневмония, контузни и разкъсни рани, ишиас, плексит и какво ли още не. На мен голям проблем ми създаваха едни силни болки в дясното коляно. Тези болки станаха непоносими през 2010 г. и се наложи да търся консултация с травматолог.
Рентгеновата снимка показа, че имам три шипа, а специалистите ми казаха, че те не се лекуват. А след два месеца ми предстоеше поредният международен маратон. Естествено възпитан в спортен дух и самодисциплина
не исках да се предам без бой
Първото, с което се захванах, беше да търся с часове в интернет изход за състоянието си. Отговорите, които ми даде мрежата, се свеждаха до зашеметяващ брой рецепти, от които просто се чудех дали и откъде да подхвана. Спрях се на комбинацията – боров катран, нишадър и лук. Наложих коляното си вечерта с тази комбинация. На сутринта обаче бях много неприятно изненадан. Получил бях значително и болезнено изгаряне на кожата. Втората вечер намазах мястото със свинска мас, а на сутринта го третирах с брея за мазане, една рецепта на народния лечител
бай Димо, който е възпитаник на школата на световноизвестната Джуна
На следващата вечер повторих процедурата, и така болките постепенно отминаха. Така се запознах и с бай Димо с когото работехме в една сграда.
Лекувах се с неговия брей за мазане под негово наблюдение. Болките в коляното ми напълно изчезнаха и аз пробягах класическия маратон от 42 195 м в Пловдив. И въпреки че през цялото време валеше дъжд, коляното не ми създаде проблеми. Следващият ми проблем, който се оказа по-упорит от този в коляното, бяха шиповете в петите. Болките, особено сутрин при ставане, докато шиповете си намерят място, бяха непоносими. По това време дори не можех да рискувам да бягам. Заради тези болки при маратона през 2009 г. пробягах едва 20 км, а заради петите през 2012 г.
бягах на инжекции и болкоуспокояващи
И тук ми помогна Бай - Димовият брей за мазане. Обилното намазване на петите поне пет пъти през деня ми донесе облекчение. С няколко думи – аз вече нямам шипове. Затова ви казвам, че не аз съм открил брея за мазане, той си е «ноу-хау» на бай Димо, но аз имам правото да го произвеждам. Правя го във флакони за впръскване на болното място.
Преди обаче да се впусна в това, самият аз станах опитното зайче. Още повече че докато беше жив народният лечител бай Димо също твърдеше, че шиповете не се лекуват. Поне в това отношение той подкрепяше традиоционната медицина. Но, оказа се, не е бил прав. Бреят лекува шиповете и аз доказвам това свое твърдение в продължение на десетина години. Излекувал съм много хора. Дълбоко вярващ съм и това ми дава сили да продължавам да лекувам безкористно хората. Неслучайно тази моя вяра ме отведе до Светите места в Израел. Станах хаджия, а това за мене поне, значи много!
Тодорка НИКОЛОВА, Димитровград
Ето какво още разказа пред репортер на „ШОУ”
- Г-н Николов, на кое ваше хоби отдавате предпочитание?
- Не мога да определя. Във всяко едно от тях влагам цялото си сърце. Най-напред започнах така да се каже „да изпускам парата” с джогинг – бягане, защото бях назначен като заместник главен счетоводител на едно от най-големите предприятия в Хасковска област и натоварването ми беше огромно. А от 1987 г. започнах поне два пъти в годината да участвам в класическите маратони. През 2000-та представих България на един от най-престижните световни маратон и в Лондон. Там бях единственият българин
от 30-хилядите състезатели от цял свят
Само една крачка ме делеше от правото за участие в „перлата” на световните маратони в Ню Йорк. Най-напред успявах да пробягам 60 км, после – 80 и накрая постигнах официалния рекорд – 107 км. Постигнах го след бягане по писта на димитровградския стадион, и то през нощта. Иначе досега съм пробягал над 100 000 километра на пет континента, в това число и в Китай, Индия, Бразилия, Мексико, Израел Тунис, Египет и мн. др.
- Интересът ви към медицината свързан ли е с бягането?
- Аз го казвам по следния начин: ”Когато ученикът е готов за нещо, тогава идва и учителят”. Преди доста години у мен се изостри един невероятен интерес към познания по медицина, езотерика и психология. Притежавам богата библиотека от над 1500 тома по въпросите на самопознанието.
Сега вече мога да го кажа – вродената ми природа на търсач ме отведе до обучението по метода на акад. Норбеков и десетте му оздравителни семинара по този метод. Завърших и интензивните международни курсове по класически масаж с 230 часа хорариум медицина, както и Силва-метода за контрол над стреса и развитие на ума. Бях запленен от философията на този метод. Аз бях един от първите българи, които имахме невероятния шанс да се докоснем до тази материя чрез най-добрия лектор в света. През 1993 г завърших BASIS-курс, следваща година - GRADUATE-курс, а същата година
можах да се срещна и лично със създателя на метода Хосе Силва
Така постепенно започнах да усвоявам все повече квантовата физика, квантовото лечение, делта и тета-лечението.
Бях запленен и от идеите на Дийпак Чопра – лекар, който се занимава успешно с квантовото лечение, съчетал в себе си привидните противоположности на Изтока и Запада, на мистицизма и на медийната слава. Достъпният език, на който той предава на хората източната мъдрост и ги тласка към търсене на самоусъвършенстването, го превърна в един от най-прочутите духовни водачи на нашето време.
През 1999 г. списание „Тайм” го обяви за една от 100-те най-емблематични фигури на ХХ век. Представяте ли си, аз имах уникалната възможност да се срещна и да разговарям с този човек на 13 май 2014 година, когато той пристигна в България за първата си лекция пред нашенска публика в зала 1 на НДК.
- През последните години пък станахте известен и като човека, открил т.нар. Брей за мазане, с който се лекуват шипове?
- Не, не съм го открил аз този брей за мазане! Но към такова търсене ме тласна дългогодишното ми бягане, след което неминуемо се стигаше до мускулни растежения, чупене на крак, пневмония, контузни и разкъсни рани, ишиас, плексит и какво ли още не. На мен голям проблем ми създаваха едни силни болки в дясното коляно. Тези болки станаха непоносими през 2010 г. и се наложи да търся консултация с травматолог.
Рентгеновата снимка показа, че имам три шипа, а специалистите ми казаха, че те не се лекуват. А след два месеца ми предстоеше поредният международен маратон. Естествено възпитан в спортен дух и самодисциплина
не исках да се предам без бой
Първото, с което се захванах, беше да търся с часове в интернет изход за състоянието си. Отговорите, които ми даде мрежата, се свеждаха до зашеметяващ брой рецепти, от които просто се чудех дали и откъде да подхвана. Спрях се на комбинацията – боров катран, нишадър и лук. Наложих коляното си вечерта с тази комбинация. На сутринта обаче бях много неприятно изненадан. Получил бях значително и болезнено изгаряне на кожата. Втората вечер намазах мястото със свинска мас, а на сутринта го третирах с брея за мазане, една рецепта на народния лечител
бай Димо, който е възпитаник на школата на световноизвестната Джуна
На следващата вечер повторих процедурата, и така болките постепенно отминаха. Така се запознах и с бай Димо с когото работехме в една сграда.
Лекувах се с неговия брей за мазане под негово наблюдение. Болките в коляното ми напълно изчезнаха и аз пробягах класическия маратон от 42 195 м в Пловдив. И въпреки че през цялото време валеше дъжд, коляното не ми създаде проблеми. Следващият ми проблем, който се оказа по-упорит от този в коляното, бяха шиповете в петите. Болките, особено сутрин при ставане, докато шиповете си намерят място, бяха непоносими. По това време дори не можех да рискувам да бягам. Заради тези болки при маратона през 2009 г. пробягах едва 20 км, а заради петите през 2012 г.
бягах на инжекции и болкоуспокояващи
И тук ми помогна Бай - Димовият брей за мазане. Обилното намазване на петите поне пет пъти през деня ми донесе облекчение. С няколко думи – аз вече нямам шипове. Затова ви казвам, че не аз съм открил брея за мазане, той си е «ноу-хау» на бай Димо, но аз имам правото да го произвеждам. Правя го във флакони за впръскване на болното място.
Преди обаче да се впусна в това, самият аз станах опитното зайче. Още повече че докато беше жив народният лечител бай Димо също твърдеше, че шиповете не се лекуват. Поне в това отношение той подкрепяше традиоционната медицина. Но, оказа се, не е бил прав. Бреят лекува шиповете и аз доказвам това свое твърдение в продължение на десетина години. Излекувал съм много хора. Дълбоко вярващ съм и това ми дава сили да продължавам да лекувам безкористно хората. Неслучайно тази моя вяра ме отведе до Светите места в Израел. Станах хаджия, а това за мене поне, значи много!
Тодорка НИКОЛОВА, Димитровград
