Д-р Кристина Станчева е специалист-невролог. Завършва медицина в университета в Плевен през 2011 г.

От януари 2017 г. е с придобита специалност по нервни болести. Част от екипа е на Университетска многопрофилна болница в Пловдив. Практикувала е в БЧК и в ЦСМП в Града под тепетата, както и в “МБАЛ-Пазарджик”.

Има интереси в областта на неврофизиологията и невропсихологията. 

- Д-р Станчева, откривате център по деменция в Пловдив. Каква помощ могат да получат българите, които имат нужда от консултация?

- Деменциите са неврологични заболявания, свързани с влошаване на умствените способности, нарушена концентрация, психични прояви, апатия и други симптоми. Ранната и правилна диагностика е приоритет в световен мащаб, като първи и много важен етап за справяне с проблемите на дементно болните. Поради тази причина разкриваме кабинет за диагностика и лечение на деменции, включително болест на Алцхаймер. Нашият високоспециализиран екип работи в насока за ранното откриване на болестта чрез най-съвременните методи за диагностика, което позволява и ранно лечение, по-дългото запазване на функциите на болния и същевременно забавяне на навлизането в по-напреднал стадий. Запознаваме пациента и неговите близки с предстоящите промени в техния живот, етапите на заболяването и грижите, необходими за улесняване на ежедневието.

- Смятаме за естествено с възрастта да забравяме повече. Как да различим по-сериозните и тревожни симптоми, свързани с деменцията?

- Да, нарушенията на паметта обикновено се свързват с напредването на възрастта, но това не винаги е нормален признак на стареене. Възможно е една начеваща деменция да се сбърка с обикновеното забравяне, характерно за по-старите хора, или да не бъде забелязана, поради проявата на по-различни и непознати признаци на болестта - разсеяност, трудно намиране на думи и беден речник, вземане на неправилни решения в ежедневието, безразличие към всичко, нетипична проява на агресия или гняв, загуба на интерес към любими занимания. Това всъщност са и тревожните признаци, които трябва да сигнализират за по-сериозен проблем.

- Ако човек забравя неща от миналото, излитат му думите от паметта при разговор, но няма останалите не специфични прояви на деменция, има ли повод за притеснения?

- Първо, много зависи от възрастта на пациента, дали работи или не, какво е образованието му - по-ниско или по-високо. Това е много важно, защото да кажем един по-млад пациент, на около 50 години, който има подобни оплаквания и ходи все още на работа, но усеща, че е разсеян, забравя някоя дума, в този случай е много добре да се изследва при невро-психолог

Тук трябва да се направи много важна разлика - дали става въпрос наистина за някаква начална форма на деменция или проблем с паметта, или е само изразена разсеяност и нарушения във вниманието, които са вследствие на повишен стрес, от претрупване с много ежедневни задачи и т.н. 

Много често това се оказва т.нар. псевдодеменция - приличат си. Има някакво забравяне според пациента, обаче се оказва, че това е съвсем нормално, ежедневно състояние, което трябва да се коригира с намаляване на стреса и всички останали подходи за освобождаване от натрупаното напрежение.

- Какво предизвиква развитието на деменцията?

- Деменцията се дължи на разнообразни причини, предизвикващи различни типове заболявания, като съдова деменция, болест на Алцхаймер и други дегенеративни заболявания. Възможно е да се касае за нарушения на мозъчните функции, свързани с някои състояния и придружаващи заболявания, като захарен диабет, хипертония, алкохолизъм, последици от травми на главата и т.н. Важно е поставянето на точна диагноза, отграничаване на състоянието от някои психиатрични диагнози, определяне на правилен лечебен подход и запознаване на пациента и неговите близки с препоръки за ежедневни грижи, дейности, отношение и т.н. Нужно е проследяване на състоянието на болния във времето и при нужда преоценка на поведението и лечението на индивидуален принцип.

- С помощта на кои задължителни изследвания се поставя окончателната диагноза деменция?

- Изследванията са доста специфични и най-общо казано, се наричат невро-психологични изследвания. Това е набор от тестове, които са както за пациента, така и за неговите роднини. Интервюто се провежда първо с роднините, които могат да дадат по-адекватна информация, защото пациентът не е критичен в повечето случаи към собственото си състояние. Тестовете са специализирани и стандартизирани по отношение на поведението на пациента за някакви психични и емоционални прояви, какво забравя... Т.е., има ли някакви прояви на деменция. 

След това се прилагат други подобни тестове, но вече с пациента, пак под формата на специфични въпроси, с които се изследват различните когнитивни функции на мозъка 

Проверява се не само паметта, но и вниманието, концентрацията. Те се наричат екзекутивни функции. Съдържат в себе си т.нар. абстрактно мислене, визуално-пространствена ориентация, праксиса - което означава дали човек е запазил възможността си за активни действия. 

След това оценяваме резултатите от тези тестове чрез определени точкови системи и съответно се насочваме към някаква предварителна диагноза. За окончателното поставяне на диагнозата насочваме пациента и към други изследвания, например скенер или магнитен резонанс. Ако се съмняваме за съдова деменция, го насочваме за провеждане на доплер. И едва след преминаването през всички описани дотук стъпки, се насочваме към конкретна диагноза и съответното лечение, което е на практика доста обемен процес.

Д-р Кристина Станчева

- Ако в семейството ни вече има роднина с деменция, какъв е рискът при нас да се разболеем?

- Терминът деменция е доста общ - обхваща много и различни заболявания. Може да се говори за болест на Алцхаймер, за съдова деменция, които са най-често срещани. Има и други дегенеративни деменции, като фронт-темпорална, паркинсонова болест с деменция. Затова при различните типове заболявания има различно унаследяване. При някои съществува, при други - не. 

Например, болестта на Алцхаймер - по-често тя не се проявява като наследствена. Но има и наследствени форми - проявяват се по-рано и във всяко следващо поколение. Но те са доста по-редки, спадат към групата на т.нар. други дегенеративни деменции. Семействата се изследват и затова там нещата са по-различни - могат да се подложат пациентите например на генетични тестове.

При тях наследствеността е с по-голям процент. Това от своя страна е насочващ фактор при поставянето на диагнозата.

- Има ли нови, обнадеждаващи методи на лечение при някои от видовете деменция, които може да стопират развитието на болестта за по-дълъг период от време?

- Според световния и българския консенсус по отношение на деменциите, е изчислено, че средно след като се диагностицира деменцията и започне лечението й, независимо от нейния вид, продължителността на забавяне на този процес е с около четири години. Тук зависи и от вида на заболяването - при някои по-тежки форми болестта се развива в рамките наистина на няколко години, в други - се подобрява. 

Например при съдовата деменция, когато се започне със съдоразширяващи лекарства, там се постига подобрение, което може да се задържи много дълго време и пациентът да се чувства добре и да е много активен. Но при другите форми заболяването напредва. Колкото и да е съвременно лечението, в момента не разполагаме с метод или лекарство, за което можем да кажем, че със сигурност стопира процеса или го връща обратно. Има, разбира се, и сега лечения, които забавят процеса. Наскоро проф. Трайков, специалистът, който се занимава най-активно у нас с деменциите, обяви в доклад от световен конгрес, че се очаква в близко време лекарство, което е в напреднала фаза на проучване и е за болест на Алцхаймер. Очакванията са то да лекува болестта. Надежда има, но все още не разполагаме с това лекарство в аптеките.

- Всички лекарства ли, с които разполагат останалите държави, са достъпни и за българските пациенти с различните видове деменция?

- Общо взето, всичко, с което се работи по света, което е известно и го има, се прилага и в България. Дори у нас сме склонни да обогатим стандартната терапия, която се прилага в другите страни, като добавяме към лекарствата например хранителни добавки, билкови препарати, като гинко билоба.

- Кои са най-големите проблеми, с които се сблъскват роднините на болните с деменция?

- На първо място роднините обикновено не са подготвени за самата диагноза. Повечето хора си мислят, че е нормално с възрастта човек да забравя. И затова в повечето случаи водят близките си при специалист доста късно. И те самите не го осъзнават това - виждат го като наблюдатели, но не осъзнават, че роднината им е навлязъл от една нормална към тежка фаза на заболяването. 

И в този случай те вече се сблъскват не с първите фази, а с късните - когато се налага да го обгрижват повече 

Буквално поемат ежедневните му дейности, като се стига дори до най-простите неща. При по-тежките случаи на деменция хората не могат да се обличат сами, да се хранят, да приемат лекарства. Изобщо, цялостното им ежедневие е затруднено и трябва да се поеме от роднина. 

Най-големият проблем е, че хората не са информирани, не знаят как да реагират, не са подготвени, дори и емоционално не знаят как да реагират. Вместо например в някои случаи да подкрепят близките си, те могат да подходят агресивно, да му се ядосват, когато забравя или не се ориентира и т.н. Това, разбира се, не е правилно и ние се опитваме, говорейки с тях, да им разясним при тези ситуации какво да правят ежедневно, за да може нещата да протичат добре, както за пациента, така и за близките му.

Друг голям проблем за българските пациенти с деменция и семействата им е това, че в България има малко центрове по деменция за диагностика, за грижи за болните, за разяснение на спецификата на самото заболяване и ранното му диагностициране. А това е важно, тъй като в световен мащаб населението застарява и зачестяват случаите на пациенти с деменция и изобщо с проблеми с паметта. 

70% от случаите са заради заболяването Алцхаймер 

Сериозните нарушения на паметта най-често се свързват с болестта на Алцхаймер. Всъщност този тип деменция по никакъв начин не е единствената причина за спад в паметта, умствената работоспособност и други когнитивни функции. Разграничават се следните видове деменции:

Деменция с телца на Леви

Колко често се среща?

В 10-15% от случаите.

Характерни симптоми

Този тип деменция се свързва с отлагането на специфични телца на Леви в клетките на кората и подкорието на главния мозък. Освен нарушенията в паметта, се проявяват зрителни халюцинации, нарушения на съня, симптоми на паркинсонизъм (бавна походка, леко треперене).

Как се открива?

Също, както и останалите: с невро-психологични тестове и високоспециализирани образни изследвания.

Прогноза

По-лоша от тази при болестта на Алцхаймер. Въпреки това, навременното и правилно лечение може да забави прогресирането на болестта.

Болест на Алцхаймер

Колко често се среща?

В 60-70% от случаите.

Характерни симптоми

Нарушения на паметта по отношение на текущи събития. При това човек прекрасно си спомня какво се е случило с него в далечното минало. Много често такива пациенти развиват заблуждаващи идеи: те си мислят, че някой иска да ги ограби, отрови. Често тези, които страдат от болестта на Алцхаймер, показват тенденция да трупат ненужни вещи.

Как се диагностицира?

Основният начин за диагностициране на болестта на Алцхаймер са невро-психологичните тестове, по време на които специалистът кара пациента да изпълнява редица задачи (да назове текущия ден и година, да изважда 7 от 100, да нарисува часовник, да запомни определени думи...). Картината допълва изследването ядрено-магнитен резонанс на мозъка.

Прогноза

Средната продължителност на живота при хората с болестта на Алцхаймер е около 7 години от началото на първите симптоми. С навременна диагноза и адекватно лечение с антидементни лекарства - повече от 10 години.

Деменция, свързана с метаболитни нарушения (хипотиреоидизъм, диабет, анемия, интоксикация с лекарства)

Колко често се среща?

В 5% от случаите.

Характерни симптоми

Към нарушенията в паметта при такива пациенти се наблюдават и симптомите на основното заболяване, което е довело до развитието на деменция.

Как се диагностицира?

Диагностиката на този вид деменция трябва да бъде комплексна и да включва в допълнение към споменатите по-горе методи, общи изследвания на кръв и урина, биохимичен анализ на кръвта (определяне на функцията на черния дроб, бъбреците, кръвните липиди, креатинин, тироидни хормони, витамин В12 и фолиева киселина).

Прогноза

Благоприятна. При адекватно лечение на основното заболяване, този тип деменция е потенциално обратима.

Съдова деменция

Колко често се среща?

В 10-15% от случаите. По принцип, след остър инсулт или в резултат на хронична исхемия (кислороден глад) на мозъка.

Характерни симптоми

Проблемите с паметта не са толкова изявени, колкото при болестта на Алцхаймер. Такива пациенти помнят всичко добре, но трудно превключват от една дейност в друга. Нуждаят се от време, за да запомнят и разберат нещо.

Как се диагностицира?

С помощта на невро-психологични тестове и ядрено-магнитен резонанс на мозъка, при който обикновено се откриват груби съдови промени в различни части на мозъка. Такива пациенти също трябва да преминат през комплексни кардиологични изследвания (ехокардиография, ежедневно наблюдение на кръвното налягане и т.н.).

Прогноза

По-слабо благоприятна в сравнение с болестта на Алцхаймер, тъй като съдовата деменция бързо се развива. Средната продължителност на живота на такива пациенти е 3-4 години от поставяне на диагнозата.

Деменция от друг тип

Колко често се среща?

В 5% от случаите. Този тип деменция се свързва с поражение на фронталните и темпоралните лобове на мозъка.

Характерни симптоми

Такива пациенти не страдат от груби нарушения на паметта, но поведението им е нарушено (промени в характера, стават агресивни), речта също страда.

Как се диагностицира?

С помощта на невро-психологични тестове и ядрено-магнитен резонанс на мозъка.

Прогноза

Този тип деменция почти не се поддава на лечение. 

Милена ВАСИЛЕВА