Радостин Станев е роден на 11 юли 1975 година във Варна. Едва ли за морската столица и феновете е нужно да обясняваме кой е той. Юноша на Спартак (Варна) и един от най-добрите вратари от средата на 90-те години до началото на XXI век. Минал през ЦСКА, Локомотив (София), направил страхотни сезони с полския Легия (Варшава) и руския Шинник. Станев бе и национал на България, игра със "златното" поколение на Стоичков, Пенев, Костадинов, Балъков, Трифон Иванов и останалите. В момента е част от УС на Спартак Варна. "Букмейкър Рейтинги" го потърси основно заради завръщането на Спартак в професионалния футбол. Но нямаше как да бъдат подминати и други актуални теми. И не само - Радо бе увлекателен в разказа си и се върнахме доста години назад за някои позабравени теми.

- Господин Станев, Спартак (Варна) се завърна в професионалния футбол. Това беше мечтата на много спартаклии.
- Страхотно е, доста голяма борба беше. Първата и основна цел бе да си върнем базите и стадиона, защото Спартак беше разграбен безцеремонно от хора, чиито имена не искам да цитирам. И пак благодарение на премиера Бойко Борисов, на Община Варна, на господин Иван Портних и естествено на нашия Управителен съвет успяхме да си върнем базата и стадиона. И оттам започнахме нашия проект за връщане на Спартак в професионалния футбол.

- В какво настроение сте в момента, как вървят нещата в клуба?
- Успяхме да постигнем това нещо, с което започнах интервюто, но за съжаление, лично аз към малко разочарован, защото очаквах, че след толкова свършена работа би трябвало бизнесът във Варна, а и не само, да обърне сериозно внимание. Спартак Варна е клуб с огромни традиции. Винаги съм казвал, че за мен, ако искаме да имаме отново футбол на ниво, точно тези клубове, тези центрове, които са били фактори, трябва да се възродят. Защото това, което се случва напоследък, е безумие. Не искам да обиждам хората, които се занимават с футболните проекти – дори напротив, те дават пример как трябва да се работи, но за мен човек заслужава да инвестира в един клуб, когато има фенска маса. Когато няма - мотивацията за всеки един не е тази, която трябва да бъде. Ние сме клуб с традиции, с огромна фенска маса, с доста успехи на българско ниво, участие дори и на международна сцена. Апелирам и чрез вас, хората, които могат да помогнат във Варна, и изобщо, да помогнат на Спартак, защото наистина ни е малко трудничко. Ние лесно няма да се откажем - хората, които сме се събрали в Управителния съвет. Ще осигурим бюджета заедно с помощта на Община Варна. Успешно ръководим базата – сключваме договори, търсим и други рекламодатели. Каквото зависи от нас, го правим, но голямата ни болка и желание е както всеки един клуб да имаме един генерален спонсор. Аз като юноша на Спартак имам желание да обърнем внимание и на децата, да инвестираме в базата. Децата и родителите имат големи очаквания към нас – нормално е. Искам да им създадем условия за добро развитие.

- Как върви ремонтът на стадиона?
- За наше голямо съжаление нещата се забавят. На юбилея миналата година имахме постигната договорка с голям европейски гранд, когото да поканим на нашия стадион. Надявахме се още тогава ремонтът да е приключил, за да поканим отбора, да направим грандиозен празник. В момента има проблем, който е изцяло в компетенцията на Община Варна. Тук е мястото да кажа, че аз наистина съм очарован от Общината, която ни помага страшно много. Те видяха, че Спартак е кауза, която си заслужава. Благодаря на Община Варна, на кмета и на всички общински съветници, защото без тяхната подкрепа, нямаше да успеем. Ние поехме клуба не от нулата, не знам от минус кое ниво беше, но и Общината страшно много помогна. Иска ни се с магическа пръчка да се получават нещата, но реалността е друга.

- Не е ли малко странно Спартак, голям град, какъвто е Варна и традициите на този клуб да не генерира интерес у бизнеса?
- И за мен е доста странно. Мога да кажа, че Спартак наистина заслужава и мога да ви убедя в това. Ще ви дам пример - повечето президенти взимат един футболен клуб с един стадион с никакви приходи. Ако ние започнем да разговаряме със сериозни хора, ще им покажем какво имаме като потенциал. Ние правим така, че наистина изкарваме приходи от базата. Имаме мини игрища, тенис корт, зала и други обекти, от които се получават средства. В момента разполагаме с 200 деца в школата, базата ни е с три терена, от които един изкуствен, а другите занемарени – за съжаление... Ако и тези терени се оправят, имаме потенциал да привлечем около 500 деца. Това означава още работни места за треньори. Мога да уверя, че почти 50% от издръжката на Спартак може да идва от приходите, които генерираме от базата и прилежащите обекти към нея. Знам, че нашите фенове чакат да се върнем на стадиона с огромно нетърпение. Убеден съм, че на първия домакински мач ще имаме 6-7 хиляди на стадиона! Лично аз, ако имам финансова възможност, бих бил първият, който ще финансира родния си клуб.

- Събрахте се доста хора, които наистина свършихте огромна работа, за да извърви Спартак този труден път към завръщането.
- Всички ние работим, абсолютно казвам го с чиста съвест – без нито един лев! Никой от нас не иска нито един лев. Дори, ако имаме възможност, помагаме финансово. Никой от целия УС не е на заплата. Защото и такива слухове чух във Варна. Аз съм от 7 годинки в този клуб, каквото мога, правя на драго сърце. Чест прави на Боби Георгиев, на Мартин Зафиров, които са го приели този клуб до себе си и полагат неимоверни усилия. Не искам да пропускам никого – Стефан Калименов. Ами Тодор Стойков!? Ние с него се познаваме от деца, той винаги е бил фен на Спартак. Тошко също се включи в нашата кауза. Той е разпознаваем човек, помага с каквото може.

- Защо традиционни отбори като Черноморец (Бургас), Спартак (Варна), Спартак (Плевен), Пирин (Благоевград), Добруджа, Марек (Дупница), Беласица (Петрич) ту изплуват, връщат се донякъде, а след това отново потъват надолу?
- Наистина нямам идея. За мен истината е в клубовете с традиции – вие сам изброихте. Много се радвам за Спартак (Плевен) и Нефтохимик, че се върнаха в професионалния футбол. Ще дам пример как стояха нещата в Русия. Там имахме губернатор на Ярославска област, а тя се състоеше от няколко градчета. Губернаторът събираше всички ръководители на местните комбинати, фабрики и т.н., които даваха пари за футбол и хокей. И двата спорта бяха на ниво – и футболът, и хокеят. Така се получават нещата. Във Варна имам доста близки приятели, свързани с Черно море. Винаги сме уважавали хората от Черно море, защото това е голям клуб с традиции. Даже им завиждам благородно, че имат такъв сериозен спонсор. Един ден и ние се надяваме да имаме, защото също го заслужаваме. Говорим за местната власт и помощта и ви казах колко ни помагат от Община Варна. Ами нали ние затова развиваме футбола, за да помагаме на младите. А не да оставяме тези дечица с цигари и наргилетата. Опитваме се да ги правим хора, да изграждаме и възпитаваме характерите им. От това по-хубаво има ли?! Преди няколко дни отидох до Варна, срещнахме се с господин Портних, прие ни и говорихме дълго. Обсъдихме взаимни идеи. Това, което той ни е обещал - не говоря за пари, а за контакти, ако 50% се случи, бихме били добре.

- Искам да ви върна доста години назад. Кой ви заведе за първи път на стадиона на Спартак?
- Татко, бог да го прости. Той беше играл футбол на по-ниско ниво и страшно много харесваше Спапртак. Моят дядо също беше спартаклия. Заведоха ме, а аз запалих доста деца около мен. Оказа се, че моят набор, родените 1975 година, излязохме доста добро поколение (смее се). Бяхме аз, Диян Генчев, Стефан Дончев, Антон Вълчанов. Няма да забравя никога, в един момент в първия отбор на Спартак имаше 26 футболисти, от тях 13 юноши, родени 1974, 1975 и 1976 година. Един ден се надявам да бъде пак така. Аз лично като човек, който се занимава с футбол, искам моят роден клуб да произвежда момчета, а не да взимаме чужденци, както правят повечето отбори.

- По ваше време, а и след това Спартак Варна не се даваше на грандовете от София?
- Така беше, играехме доста силно не само у дома, но и навън доста точки крадяхме. Спомням си, че Спартак Варна не бе побеждавал ЦСКА повече от 20 години. Бихме ги с 2:1 в първите кръгове на есенния дял на сезон 1997/98, а аз играх в този мач. Спомням си го като днес, стадионът беше пълен, наистина направихме страхотен двубой.

- И през пролетта на 1998 година пристигна в ЦСКА. Когато видяхте в отбора Стоичков, Костадинов, Трифон Иванов...
- За мен беше една мечта. Тогава влязох и в националния отбор и играх с момчетата. Да си рамо до рамо с Ицо, с Трифон лека му пръст, с Емо, в ЦСКА бяха още Бончо Генчев, Емо Кременлиев – уникално изживяване.

- Навръх 50-годишния юбилей обаче се случи онова 0:5 от Левски...
- През пролетта Илия Павлов, от когото имам страхотни спомени, започна малко по малко да губи интерес и да се оттегля. Стигна се до доста честа смяна на треньорите. Първо беше Гочето, след това Петьо Зехтински със Стойчо Младенов, накрая назначиха и Димитър Пенев. За финала… това е най-кошмарният спомен от кариерата ми. Много пъти съм си го мислел, ако мога да върна времето по някакъв начин… Съжалявам страшно много, но има и такива моменти. До 15-20-ата минута, ако си спомняте, имахме греди, изпуснахме и други положения.

- Защо след това преминахте в Локо Сф, можехте ли да останете в ЦСКА?
- Можех, но истината е, че се скарахме с Лъчо Танев. Моето желание беше да остана в ЦСКА. Помня Милен Петков и Мето Деянов – двама мои много добри приятели, ми казаха – ти не си добре, всички дават мило и драго да играят в ЦСКА, а ти?! Нямам нищо против Локо София, но знаете какво е ЦСКА. Съжалявам за тази моя постъпка, но нямаше как да бъде по друг начин.

- Бяхте на косъм от Световното първенство във Франция през 1998 година. Защо не попадна в състава на Христо Бонев?
- В кариерата ми имам няколко болни теми. Това е една от тях. Не съм сигурен, трябва да го проверите, но в историята или поне в новата история, ние бяхме единственият отбор, който отиде на световно първенство с двама вратари. Става въпрос за Франция през 1998 година. Тогава трябваше да замина като трети вратар след Здравко Здравков и Борислав Михайлов. Само че ние свършихме услуга на един президент, за да бъде взет полеви играч на мое място и аз като най-малък в отбора, логично бях пренебрегнат. Казаха ми, че ако се наложи – щели да ме извикат… Поне да бяха взели друг вратар, да знам, че заминаваме с трима. Защото Боби беше на години, ако беше станало нещо, оставахме с един вратар!

- В Полша се превърнахте във водеща фигура в Легия Варшава. Как успяхте да се справите със сериозната конкуренция в този гигантски клуб?
- Правилно се изразявате. Легия Варшава е съвкупност от Левски, ЦСКА и още водещи отбори в България. За Полша наистина има огромни мащаби. Клубът има 28-30 милиона евро бюджет, новият стадион постоянно е пълен, огромна фенска маса, само от абонаментни карти генерират милиони евро приходи. Още по мое време Легия беше страшно голям клуб като организация и потенциал. Исках да отворя нова страница в кариерата си – бях играл за младежкия национален отбор, стигнах и до мъжкия. Минах през ЦСКА. Така че договорът с Легия ме мотивира страшно много. Там, честно ви казвам, не стъпвах по земята, а летях. Имал съм комоцио и трамви, но съм играл. Защото знаех, че изляза ли за един мач, може след това да не се върна на титулярното място. И когато говорим за приходи на такива клубове, моето мнение е, че не може клуб като ЦСКА да фалира. Не може!!! Това е недопустимо.

- Да, но видя какво се случи?
- Всеки един фен, както си плаща интернета на месец, ако дава 10 лева на ЦСКА – 10 левчета, нещо като членски внос, знаете ли какво ще стане. Да не са милиони хора, 100 хиляди да са на месец, сметнете колко се получава. Само 100 хиляди, а нали са много повече. Тук не става въпрос само за ЦСКА, за всеки по-голям клуб. Така ще е и по-лесно на собствениците, може да се оправят стадионите, игрища, да се мисли за школата. Толкова ли е тежко. Това са две кутии цигари на ден!

- Виждате какво се случва с българските футболисти. Защо все по-рядко успяват да излязат в чужбина, да не говорим за утвърждаване?
- Ако говорим за националния отбор, кои треньори минаха - Хубчев, в момента е Краси Балъков. И Ицо, и Мъри – всички са страхотни треньори. Просто поколенията може би са такива. Ние постоянно си задаваме въпроси с колегите в Славия какво се случва, защо е така. Преди два дни говорих на младите момчета, обяснявах им какви футболисти бяхме в младежкия национален отбор. Само ще ви кажа, че аз и Иванков бяхме вратари, не искам да изброявам всички нататък. Имам чувството, че сега тези момчета ги викат по задължение, а не толкова по заслуги. Те трябва доста повече да се потрудят. Аз им казвам, че с два часа тренировки на ден и след това игра на плейстейшъни и заведения, няма как да станат нещата. Трябва постоянно да си отдаден на футбола. Постоянно даваме пример със сърбите. Много са далеч пред нас. Те на 15-16 им дават път в първите отбори, а на 18-19 години вече правят изходящи трансфери за милиони. Но сърбите винаги са били по-нахъсани от нас.

- Като човек с много опит в българския футбол според вас на какво се дължи хегемонията на Лудогорец?
- Ако погледнем реално нещата, това не е случайно. Абсолютно заслужено е всичко. Тези хора дадоха пример на цяла България как се прави такъв печелиш проект. През годините постоянно слушаме – съдиите, съдиите. Това са несериозни неща. Всеки един отбор е бил ощетяван и са му помагали. Да не би в Европа някой да им помага?! Несериозни са такива приказки. Дайте да погледнем реално какво се прави - страхотен стадион, база, колко терена изградиха!? Имат  възстановителен център, имат всичко – интернат за децата. Ще бъдат още 10 години шампиони, ако не започнат и другите клубове да взимат пример от Лудогорец. Ако съм ръководител на друг клуб, бих погледнал какво направиха те и бих се старал да се доближа до тях, ако мога и да ги надмина.

- В България обаче защо понасят критики?
- Аз това го мразя, дори ненавиждам. Живях доста години в чужбина. Там се научих, че хората отразяваха позитивните неща, не негативните. При нас е злоба срещу Лудогорец. Защо? Хората дават пример и не разбирам какво имат против тях. Ще видите, че съвсем скоро ще постигнат още един успех. На път са да променят малко политиката – не може безкрайно да е само с чужденци. Наблюдавам отблизо нещата, виждам в колко възрасти при юношите стават шампиони. Техни кадри попълват подрастващите национални отбори. Постепенно ще започнат да налагат момчета и в първия отбор. При тях работят отлични треньори в школата, имат условия, какво повече е нужно на подрастващите?

- За финал, сигурно мечтаете един ден да видите нещо подобно и във Варна?
- Искам един ден да си седя горе на трибуните и да гледам как нещата работят и се развиват. Не искам постове. Видял съм много неща, натрупах опит, имам много идеи. Просто ни трябва малко помощ, за да ги реализираме. Спартак го заслужава, защото е клуб с традиции и огромна фенска подкрепа.