Приятели, колеги и близки на семейството изпратиха в последния му път 35-годишния алпинист от Русе Иван Томов.

Българинът загина само ден, след като покори осемхилядника връх Лхотце в Хималаите без кислород. По желание на родителите му и с подкрепата на ГЕРБ, които дариха 70 000 долара, тялото на Иван Томов бе свалено от планината и върнато в България, за да бъде погребан у дома си.

Приятели от България и чужбина пристигнаха в Русе, за да си вземат последно сбогом с Иван Томов. Сред тях е и Истафил Ашурлъ от Азербайджан, който е преживял с българина атентата при изкачването на Нанга Парбат през 2013 година. Истафил е бил част и от експедицията към Лхотце, където Иван намира смъртта си, предава Русе Медиа.

„Познаваме се с Иван от 2013 г., бяхме заедно на експедицията в Нанга Парбат, където терористи убиха 10 души, а ние се спасихме. Този път за съжаление се случи трагедия и загубихме Иван. Бяхме заедно в експедицията на Лхотце, ние бяхме в базовия лагер, когато Иван беше на върха. И през ум не ни е минало, че алпинист на такова ниво като Иван може да попадне в такава ситуация. Деляха ни 10 часа. За съжаление всички наши усилия се оказаха безрезултатни и в 13.30 часа непалско време го загубихме.

Как си спомням Иван? Той беше отличен алпинист, добър другар, добър, светъл човек. Ние тъкмо бяхме отпразнували 35-ия му рожден ден на 2 май и бяхме абсолютно неподготвени за това, което се случи. Голяма трагедия. И не само за нас, това е голяма трагедия за целия алпинистки свят. Ние загубихме много светъл човек и много силен алпинист“, сподели Истафил Ашурлъ.

Приятели и близки, дошли на поклонението в храма „Света Троица“, ще го помнят като добър и чист човек.

„Иван, близък човек, приятел, различен, човекът, който най-високо стои в нашата лична класация, в нашето лично градиране по стойностите на туристите, на пещерняците, на алпинистите. Човекът, който направи най-много, и то така с чисто сърце, по много чист начин, по много етичен начин“, сподели председателят на Спортно-туристическо дружество „Приста“-Русе Сашо Попов, чийто член беше и Иван Томов.

Всеки един алпинист знае, че риск винаги съществува. Но продължават да атакуват върховете, дори с цената на живота си. Самите планинари нямат еднозначен отговор защо го правят.

„Това винаги го е имало и винаги ще го има, определени хора имат заложено вътре в тях, по-голяма сила, стремеж към по-високи, макар и трудни места, полети, всякакви постижения. Тия хора са родени за върха на тая пирамида. Дори някои да достигат там с цената на живота си“, казва Сашо Попов.

„Ние се катерим по планините не за да попаднем в някаква неприятна история или както, да не дава Господ, това, което стана с Иван, ние катерим планините, за да се изкачим и да се върнем живи и здрави у дома. Това е основният принцип на алпинизма. А защо го правим – никой не може да ви отговори на този въпрос. Има планини и затова отиваме“, казва азербайджанският алпинист.

Тялото на Иван Томов бе положено на централната алея в гробищния парк „Чародейка“ в Русе.