Докато България и Хърватия са се устремили към еврото, Полша и Чехия казват "Не" на общата валута. Защо?
Германският професор Фридрих Хайнеман осветлява пред "Франкфуртер Алгемайне Цатунг" причините и обяснява защо за България е изгодно да приеме еврото.
През юли България и Хърватия бяха приети в "чакалнята" на еврозоната. Това означава, че двете страни поемат ангажимента да не допускат по-високо от 15% колебание на националните си валути спрямо еврото.
България вече е в чакалнята на еврозоната, ето при какъв курс
Пълноправни членки на еврозоната двете държави могат да станат най-рано в началото на 2023 година, пише изданието и припомня, че за да влязат в "чакалнята", България и Хърватия трябваше да покрият редица критерии: стабилност на обменния курс, горни граници за държавния дефицит, новите дългове и инфлацията, равнище на лихвения процент плюс различни юридически изисквания.
В действителност обаче двете страни не изпълняват изцяло въпросните критерии. Към България например има изискване за по-голяма независимост на емисионната банка и за по-ниска инфлация.
Вестникът отбелязва, че в момента не е ясно дали двете държави ще се присъединят към общата валута още на 1 януари 2023 година, тъй като в условията на пандемия Еврокомисията и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще наблюдават много внимателно икономическото им развитие.
Защо България иска еврото, а Полша и Чехия стоят надалеч?
Според проф. Фридрих Хайнеман, ръководител на направление "Публични финанси" в центъра "Лайбниц" за европейски икономически изследвания, притегателната сила на общата европейска валута доста е отслабнала, а особено в икономически успешни страни от Северна и Източна Европа като Дания, Швеция, Полша и Чехия повечето хора не искат еврото.
България, Румъния и Хърватия искат еврото на всяка цена. Полша, Чехия и Унгария изобщо нямат такива стремежи. Защо?
"Еврото привлича вече само по-слабо развити страни", твърди той.
"Ако се запитаме каква е разликата между кандидатките за еврозоната и скептично настроените страни, отговорът се набива в очи: бедността", настоява Хайнеман и припомня, че България и Хърватия са на последните две места в ЕС по икономически капацитет на глава от населението.
Професорът отбелязва, че пандемията особено тежко е засегнала хърватската икономика, докато през последните години Чехия се е изкачила на 14 място по благосъстояние в ЕС, изпреварвайки страни като Португалия.
"С други думи, към еврото все още напират само най-бедните държави-членки. Докато източноевропейските страни във възход, подобно на благоденстващите Швеция и Дания, казват "Да" на общия вътрешен пазар, но "Не" на еврото", констатира ученият.
За него няма съмнение, че Чехия и Полша изпълняват изискванията за членство в еврозоната, докато "България и Хърватия като периферни национални икономики са в много по-лоши изходни позиции".
Защо въпреки това България и Хърватия са се устремили към еврозоната?
На този въпрос Хайнеман отговаря така: "За пореден път решението за приемане в еврозоната ще бъде взето не според критериите за оптимална валутна състоятелност. От гледна точка на България и Хърватия желанието за бързо присъединяване е рационално. Защото привлекателността на еврозоната все по-малко се предопределя от същинските предимства, които носи една обща валута".
Всъщност, смята Хайнеман, става дума най-вече за апетитите към преразпределените средства. Защото вече на практика не важи постулатът от Маастрихтските договори, че дълговете и кредитите на страните-членки не се гарантират от общността. А и в условията на пандемия кредитите се раздават много по-лесно, заключава експертът.
