Българската икономика може да изпадне в рецесия само от негативни външни фактори, предимно такива в еврозоната. За източниците на шокове за българската икономика, разказва Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководещ управление "Емисионно".

Исторически контекст

Предвид структурата на нашия износ и високата ни интегрираност с икономиката на Европейския съюз (ЕС), най-уязвими бихме били от шокове, идващи от ЕС и най-вече от еврозоната. А самата еврозона може да забави своя икономически растеж или да изпадне в рецесия както под влияние на вътрешни фактори, така и в резултат от продължаващо глобално противопоставяне между САЩ и Китай или изостряне на икономическите и търговските отношения на ЕС със САЩ.

Много се коментират и очакваните ефекти от Брекзит, но той няма да причини значителни икономически, търговски или финансов шокове – нито за Великобритания, нито за ЕС – независимо под каква форма ще се осъществи. Една от причините за това е дългият период, който досега отне този процес, но който именно позволи най-уязвимите сектори да се подготвят.

Фактори в еврозоната

Днес широко се споделя очакването, че предстои забавяне на икономическия растеж в еврозоната, дори ако няма силен шок или дълбока рецесия. Всички официални прогнози на институции като ЕЦБ, Европейската комисия и Международния валутен фонд сочат забавяне на растежа в еврозоната следващата година.

Основните фактори, стоящи зад това, са добре познати и те не са циклични, а структурни – неблагоприятни демографски тенденции, съчетани с бавно технологично развитие, водещи до все по-слаба производителност и загуба на конкурентоспособност и променящите се принципи и структура на глобалната търговия. Това става на фона на ултра-стимулираща монетарна среда с ниски и отрицателни лихвени проценти и парична политика с директни покупки на активи с безкраен хоризонт на провеждане от страна на ЕЦБ.

С тези изходни условия, и ако развитието на икономиката се отклони от базовия сценарий в негативна посока, паричната политика е изчерпала възможностите си дори за краткосрочно циклично стимулиране.

Ефектите в България

В България имаме валутен борд, който "по дизайн" бързо и в пълна степен пренасяме паричните условия от еврозоната. Ниският публичен дълг, който води със себе си исторически ниска рискова премия, и високата склонност към спестяване на домакинствата са допълнителни фактори за директното пренасяне на паричните условия от еврозоната у нас. Ето защо днес в България виждаме лихвени проценти по депозитите, които за гражданите са близки до нула, а някои депозити на фирми вече са с отрицателни лихвени проценти.

Трудно е да си представим такива лихвени проценти като "стимулиращи" домакинствата и фирмите да спестяват по-малко и да потребяват и инвестират повече. Ако депозитите не носят доходност, всъщност се появява стимул за домакинствата да спестяват повече днес, за да си гарантират някакво равнище на потребление в бъдеще.

Общо, продължително поддържани ниски или отрицателни лихви биват възприемани като сигнал за несигурност и предстоящо забавяне на икономиката, поради което икономическите агенти забавят потреблението и ревизират надолу инвестиционните си планове.

Тази картина не е оптимистична, но тя даже не отразява ефекти от потенциални силно негативни шокове. Това е дори само при базовия сценарий, който не предвижда влошаване на външната среда и където допускаме, че текущата политика на ЕЦБ ще се запази без промяна. При базовия сценарий се очаква да наблюдаваме вероятно положителни, но ниски, темпове на икономически растеж.

При този основен сценарий на развитие у нас ще имаме забавяне на растежа на заетостта (без непременно да има повишена безработица, а в голяма степен поради механичния ефект от намаляването на населението), продължаващо нарастване на заплатите, общо увеличение на спестяванията в банките (въпреки ниските лихви) и свръхликвидност на банките.

Изводи

Става дума не за временни или свързани с икономическия цикъл явления и ефекти, а за дългосрочни тенденции.

Състоянието на икономиката в еврозоната и очакваното забавяне на икономическия растеж там изискват ултра-стимулираща парична политика. Това състояние на еврозоната и тази парична политика на ЕЦБ ще се пренасят у нас чрез търговската свързаност на българската икономика с икономиката в еврозоната и чрез механизма на валутния борд.

Моето очакване е свързано със запазване или допълнително разхлабване на монетарните условия, което ще води до активиране на т.нар. преобръщащ лихвен процент. Домакинствата и бизнесът ще продължат да натрупват спестявания. Банките ще поемат по-голям кредитен риск в търсене на доходност и при силно ограничени възможности за пълно отразяване на риска в цената на кредитите. Лихвеният марж ще се свива, в комбинация на все по-силна конкуренция в сферата на платежните услуги, налагането на административни тавани върху някои такси на банките и растящи регулаторни разходи и разходи за киберсигурност.

От регулаторна гледна точка на БНБ, това ще изисква по-високи нива на антицикличния буфер – независимо от факта, че описаните тенденции са по-скоро дългосрочни.