Икономическите мерки, които българското правителство предприе за справяне с последствията от коронавируса, са неработещи и напълно неадекватни. Това е мнението на Петър Петров, най-големият производител и преработвател на малини и ягоди в България. Петров е с икономическо образование, занимава се със земеделие от 20 години, 3-ти мандат общински съветник в Пловдив от "Земеделски съюз Александър Стамболийски". Според неговите наблюдения, икономическа криза у нас все още няма. Тя ще настъпи след 3 до 6 месеца, когато ще стане ясно и колко точно са засегнати бизнесът и селското стопанство. Прогнозата му е, че последствията ще са катастрофални.

„Относно COVID-19 се взимат много мерки, но това, на което не се набляга, са ромските махали. И то не само в големите градове, има и села, които са основно от ромско население. Истината е, че тези хора нито са се социализирали, нито са се образовали, нито са се научили да си мият ръцете. А в момента се гласят със самолети да ги карат в Англия и Германия да берат марули и не виждам как ще ограничат заразата по този начин. Да не говорим, че в сектора има остър недостиг от работна ръка в последните четири - пет години, а не се предприема нищо”, възмущава се Петър Петров.

Неефективно според него е дискутираното в последните дни решение супермаркетите да продават българска продукция. Първо, защото големите търговски обекти работят по инерция. Все още хората се презапасяват. Тази инерция ще свърши след около месец, когато намалеят и парите на населението и българите започнат да консумират по-малко. „Освен това малките производители изобщо няма как да продават в хипермаркетите. Големите също не могат да продават, защото земеделието има кампаниен характер. Всичко се произвежда в рамките на една кампания. Например за месец ще се произведат 5-6 хил. тона ягоди. Те не могат да се реализират в супермаркетите. Трябва да се замразяват, да се изкупят от преработватели. Така е и с всички други продукти – череши, вишни, малини. Ако у правляващите искат да помогнат на дребните, просто трябва да отворят повече пазари, на които да има голямо разстояние между масите и хората да могат да продават”, посочва производителят.

Същото важи и за мярката 60/40, насочена единствено към микросектора. „Популизмът по медиите е ясен, твърдят, че мярката върви, но не е така. В рамките на 3 месеца ще похарчат 60-80 млн. лв., а уж бяха предвидени 1 млрд. лв. В момента безработицата се покачва с големи темпове, очаква се да продължи да нараства. Как ще им помогнат с тези пари, не е ясно”, пита Петров.

Според неговите наблюдения, средният и малкият бизнес, който реално носи икономиката, в момента все още работи по инерция. Повечето предприятия не са затворили. Плащат заплати и осигуровки, произвеждат стоки и ги складират с надеждата, че след два месеца всичко ще приключи и ще имат пазар. Прогнозата на преработвателя обаче е, че тогава потреблението ще намалее и произведената стока ще остане. Предприятията ще трябва да спрат да работят. Това ще доведе до съкращения и огромен процент хора на борсата.

Според него в последните дни се тиражира и друга невярна информация - че 70% от земеделската стока, която се продава в големите търговски вериги, е българско производство. „В търговските вериги изобщо не се продава българска стока. Млекопреработвателите внасят сухо мляко и всичко необходимо от чужбина. Купуваните от българските производители количества са изключително малки. Месопрепаботвателите внасят трупно месо, тук го разфасоват и отивайки в супермаркетите с български етикет, минава за родно производство. Производителите на мармалади и сладка купуват най-големите боклуци от Египет и Китай, за да продават на българския пазар, защото те трябва да имат ниска цена. А преработвателите първа линия като мен, които замразяват земеделската продукция, са експортно ориентирани. В Европа потреблението върви надолу. Консумацията в България е толкова малка, че не може да потреби тази стока”, обяснява Петров.

Той има няколко предложения за подпомагане на сектора. Категоричен е, че на първо място държавните органи просто трябва да започнат да работят. Във фонд „Земеделие”, който е конкретно свързан със земеделските производители и с преработвателите, в момента се получават писмата за 2017 г. Тоест, фонд „Земеделие” работи с три години закъснение, и това не се дължи на коронавируса.

Реална мярка за земеделците ще бъде корекция на т.нар. „обвързана подкрепа”, получавана ежегодно за килограм произведена продукция. „Тази година в сектор плодове обвързаната подкрепа беше 180 лева. Дотациите по тази мярка са много по-големи във всички европейски държави. Секторът може да се облекчи и като отпадне задължението преотстъпеният данък за 2019 г. да се реинвестира в настоящата година. Не виждам как в тази ситуация земеделските производители ще могат да си позволят да инвестират”, казва той.

Добре е също да се помисли за безлихвени оборотни кредити за малки и средни предприятия в рамките на 20% от оборотите, които са имали за миналата година. Тъй като предприятията ще имат нужда от оборотни пари, за да закупуват суровина и да я реализират по-бавно.

Много е важно в тази ситуация да не се наливат средства във вече губещи дружества, това само ще забави фалитите, но няма да ги отмени и ще завлече повече средства. Без значение дали говорим за производство, строителство, туризъм или индустрия. Някои банки също могат да пострадат и защо не, те така или иначе са разклатени. Парите трябва да се въртят, а не да се държат на влог. Ако фалират една-две банки, хората ще се научат, че е по-добре да харчат или инвестират, а не да трупат пари, които не им носят печалба.

Навсякъде се говори, че не могат да се печатат пари, но и до това ще се стигне. Контролираната инфлация също стимулира потреблението по време на криза. Лошото е, че все още не сме видели кризата и мерките, които се взимат в момента, са на парче. Наливането на пари в балонизирани сектори няма никакъв смисъл. Средствата трябва да се дават на бизнеси, които могат да бъдат спасени”, категоричен е Петър Петров.