Подобно на много услуги, цените на самолетни полети също са станали все по-достъпни през годините.

Преди 60 години пътуването по въздух било твърде скъпо за повечето хора. Един полет от Ню Йорк до Лондон с “Pan Am” през 60-те години струвал около 300 долара, което след инфлацията в наши дни се равнява на 2600 долара.

Но през 2019 година можете да хванете същия полет за почти една десета от тази цена.

Изглежда сякаш летенето никога не е било толкова евтино, но каква е истинската история? Как се е стигнало до там?

Първия комерсиален полет по разписание е проведен през 1914 година. Имал един пътник и бил пилотиран от Тони Янус. Самолетът летял от Сейнт Питърсбърг до Тампа в САЩ. Пътуване с влак за 12 часа било съкратено до 23 минути.

Този полет доказал, че има търсене на такъв вид транспорт. До 2018 година по света е имало 45 млн. полета, а средната цена за вътрешен полет в САЩ е 350 долара.

350 долара не изглежда много евтино, но ако се погледне статистиката от 80-те години цените постоянно падат. В момента те са до най-ниските си стойности в историята, съобщава „Бизнес Инсайдър“.

От 50-те до 80-те години, обаче, картинката е била много различна. До 1978 година таксите и пътищата в САЩ били пряко контролирани от федералното правителство, а много от тях имали фиксирани минимални цени.

В Европа ситуацията била малко по-различна, тъй като повечето авиолинии били контролирани от държавата и пътуването по въздух се считало за публична услуга. Но през 1978 година всичко се променило.

Американският президент Джими Картър подписал закон за дерегулация на въздушните линии и индустрията била отворена за частните предприемачи.

Без правителствените регулации авиокомпаниите имали една-единствена цел – да продават билети.

В същото време самолетната технология напреднала, което направило самолетите по-ефективни. Вкарани били нови подобрения, които направили самолетите по-аеродинамични и намалили времето за полет.

Компютърните системи започнали да заместват старата техника в кабината и така машините разчитали по-малко на пилотите. Скоро след като самолетите се сдобили с компютри, същото се случило и с хората и започнала жестоката конкуренция в цените.

Уебсайтове, стартирали в края на 90-те години, започнаха да посочват най-ниските цени. Благодарение на това процъфтяха и моделите на нискобюджетните авиолинии, тъй като клиентите редовно могат да проверяват за най-ниските цени.

За много компании тази конкуренция се оказа непосилна. С годините много от тях се свиха, сляха или бяха погълнати от други. Днес, например, четирите най-големи американски авиокомпании контролират 80% от пазара в страната.

Едната от тях – Southwest, притежава 753 самолета, всеки от които изпълнява средно по шест полета на ден. Това прави около 4000 полета на ден. И макар че това звучи като много, всъщност броят им намалява в САЩ.

Причината за това е нещо, наречено фактор „товар“. Все по-често самолетите летят на пълен или почти пълен капацитет. И това е добре за компаниите. И донякъде за пътниците.

По света има безброй нискобюджетни компании. Сред най-известните са Ryanair, Norwegian, Spirit, Frontier. Обикновено те слагат допълнителна такса за „екстри“, които се считат за нормални – като запазване на място, и режат всички възможни разходи.

Например, ако вземете полет на Norwegian от Ню Йорк за Лондон и имате нужда от нещо повече от малкото пространство за ръчен багаж, цената скача на 490 долара. Ако искате опция за връщане на билета и два чекирани багажа изведнъж отивате на 1379. Това е със 100 долара над изчислената след инфлацията цена от 1977 година, в която била и включени стандартните екстри.

Авиокомпаниите, които не са нискобюджетни, виждат потенциал за печалба в този модел. Все повече авиолинии започват да начисляват скрити такси върху билетите – от чекиране на багажа до избор на седалка, пише pochivka.blitz.bg.

Ако, обаче, намерите подходящата оферта, летенето може да бъде по-евтино от всякога. Само че първоначалната цена, която виждате в рекламата, е подвеждаща и изживяването може да не бъде толкова приятно.

Светът на изгодните оферти и нискобюджетните такси може да свърши съвсем скоро. Авиационните емисии се очаква да се увеличат тройно през 2050 година, а много страни започват да прилагат по-стриктни „зелени“ такси за полети.