Ловците на съкровища вече плъзнаха по южните и северните плажове на родното Черноморие. Сезонът на нещотърсачите тази година се забави, защото ивиците бяха препълнени с народ само допреди няколко дни.

Веднага обаче щом туристите оредяха, златотърсачите тутакси налетяха, въоръжени с металдетектори и всякакви такъми.

Мнозина от тях силно вярват, че пясъкът може да ги превърне в истински милионери. Ако имат късмет, приказката за Рокфелер може да се повтори, макар и в модерен вариант.

Други пък просто излизат за тръпката от това да открият нещо – паричка, телефон или златно бижу.

Мина

В средата на септември плажовете на юг са превърнати в златна мина от хилядите разсеяни туристи, твърдят иманярите пред "Монитор". Крайморските пясъци крият изгубени скъпоценности от няколко лета назад, които само чакат да бъдат открити.

На 2-3 педи под пясъка са потънали часовници, мобилни телефони, златни и сребърни накити и дори цели портфейли с левове, евро и долари. Повечето от изгубените вещи са непотребни и евтини отпадъци, сред които преобладават бирени капачки и ръждиви кенчета.

Някъде сред тях обаче лежат и скъпоценности като пръстени, обици – сребърни, златни, а някои дори и с диаманти.

От уста на уста...

Една такава история буди духовете вече две десетилетия и не дава покой на мераклиите за бърза слава и богатство. Местните я шушукат от ухо на ухо, а иманярите се кълнат, че в нея няма и капка художествена измислица.

"Историята си е съвсем истинска. Случила се е на плажа край Обзор. Късметлията тогава все още бил хлапак и прохождащ в занаята. Дори си нямал собствен металотърсач, а вземал от приятели назаем. Още на второто или третото си излизане открил в пясъка изгубена обица – висулка с истински диамант с висок карат", разказват местни жители.

Детекторът изпиукал, а младокът запретнал ръкави и разкопал пясъка на 15 см дълбочина. Очакваното имане обаче се оказало бирена капачка. След минути отново метален писък, копане и отново тенекия.

Така продължил до залез слънце и точно когато се канел да се прибира, детекторът отново изпищял. Младежът не повярвал на очите си, когато сред разровената купчина проблеснала дамска обица с висулка, инкрустирана с огромен камък.

Отнесъл малкото си съкровище у дома, а на следващия ден изтичал в най-близкото златарско ателие, за да "осребри" находката си. Попитал колко струва, а човекът с тъмен околяр отсреща попитал: "Кое? Златото или диаманта?"

Местните не знаят други подробности, но се разказва, че главният герой скоро влязъл в университет и завъртял собствен бизнес. Покрай търговията запазил и страстта си да преравя плажа и до днес.

От ухо на ухо се разказват и истории как някой открил портфейл с тлъста пачка долари, а друг цяла торба с накити.

Именно заради такива истории, щом свърши туристическитя сезон и летовниците си заминат, стотици златотърсачи, въоръжени с металдетектори, окупират плажовете.

Работата

Родният Клондайк сега работи от изгрев почти до залез слънце. Времето се избира, за да бъде светло и в същото време да няма много хора по плажа. Екипирани с апаратите и със слушалки на ушите като истински изследователи, те претърсват сантиметър по сантиметър ивицата.

Когато машината издаде типичния звук, златотърсачите започват да копаят с малка лопатка. Най-запалените си носят специални сита, с които пресяват старателно пясъка, за да не пропуснат нищо. Хората с детекторите не обичат да споделят дори и с "колеги" какво са намерили, защото са суеверни и вярват, че късметът ще ги прескочи, ако много говорят.

Избягват да казват и колко вадят на месец от "пясъчната нива", но твърдят, че от това не се забогатява. Освен ако не намериш диамант или марков часовник "Ролекс" за 10 хиляди лева. Но пък такъв късмет се случва рядко, защото българите поначало избягват да ходят със скъпи накити край морето. Виж чужденците нямали такива скрупули.