Българинът - наивникът, който не се грижи за личните си данни. Някакво колективно спокойствие и мнимо усещане за сигурност е налегнало сънародниците ни, които напълно безстрашно споделят чувствителна информация онлайн.

Едва 3,2% от хората имат опасения при боравене с онлайн банкирането, а един на 10 души се притеснява да споделя лична информация в социални или професионални мрежи.

И тези данни идват непосредствено след един огромен и безпрецедентен скандал - изтичането на данни от НАП. При хакерската атака бяха засегнати 5 милиона българи, а вчера спецсъдът реши да остави за постоянно в ареста собственикът на “ТАД Груп” - компанията, замесена в мащабната хакерска атака срещу приходната агенция.

И не само това - през последните години ставаме свидетели на редица хакерски атаки срещу технологичните гиганти. Заговори се за защита на личните данни, прие се GDPR, а всичко се случи на фона на скандала с Cambridge Analytica.

И въпреки всичко българите продължават безразсъдно да споделят информация за себе си и хората от своето обкръжение.

През 2015 статистиката показва, че 21,8% от хората са изпитвали притеснения да споделят чувствителна информация в социалните мрежи. През 2019 делът на мнителните е едва 10%. 18,4% пък са изпитвали съмнение в онлайн банкирането, като днес, три години по-късно, те са едва 3,2%.

Теглим неизвестни програми от неизвестни източници, използваме публичен wi-fi, поръчваме, споделяме снимки от дома си, на децата си, хвалим се с нови коли, споделяме дори документи.

Защото тази опасност не е съвсем в нашия заден двор, а фактът, че е необозрима, я прави още по несъществуваща в представите ни.

Притъпената предпазливост е в пълен разрез с мащабирането и увеличението на кибератаките, кражбата на самоличност, на снимки, на лична информация, на фишинг атаки чрез сходни на банки имейл адреси. Поведението на потребителите не кореспондира и с европейското законодателство, което със директиви от ранга на тази за Защита на личните данни и стратегиите си за киберсигурност, показва воля интернет да стане едно относително по-безопасно място.

При покупки от интернет отново има рекорден спад на предпазливостта. Процентът на хората, които се опасяват, че с данните им може да бъде злоупотребено се е сринал от 18,5% до незначителните 4,1%.

Подобен спад би бил оправдан, ако регулацията за онлайн търговията чрез Наредба Н-18 бе влязла в пълна сила. Но въпреки че дигиталните търговци бяха задължени да подадат декларация към НАП, към момента все още няма официално публикуван регистър на търгуващите платформи и техните собственици, пишат от TrafficNews.

Все още малко хора прибягват до резервно копие на файловете си. Всяко четвърто лице (или около 26.2%) използва външен носител или облачна услуга, за да остави в архив своите файлове (документи, снимки и др.) с цел предотвратяване на евентуална загуба на информация.

От друга страна масовото навлизане на цифровите технологии в ежедневието ни и непрекъснатата свързаност с интернет е в пряк сблъсък със защитата на личността ни.