През XVII век пътешественикът Евлия Челеби като първа забележителност на Пловдив описва Сахат тепе, на чийто връх „има една висока като минаре кула, в която е поставен часовник, който на обяд бие два пъти. Звънът му е страшен: и на изток, и на запад се чува на едно конашко разстояние”.

През 2017 година след петгодишно мълчание отново заби металическото сърце на Пловдив - Часовниковата кула. Съоръжението на върха на Сахат тепе многократно е потъвало в тишина през петвековния си живот и после в ръцете на майстори часовникари отново се е събуждало и е започвало да отмерва пулса на града.

Много може да разкаже най-старата часовникова кула, която въздига снагата си на височина 17.75 м и е построена преди 1611 г. Какво ли не е преживяла тя - четири основни реконструкции, земетресения, смени на правителства и сезони... Преживя и това - да й изтръгнат една от плочите, съдържаща посвещение от неизвестен римски гражданин, който обявява, че е съградил слънчевия часовник в чест на императорите Луций Септимий Север и неговия син Каракала.

И да я задигнат. А на нейно място да сътворят някакви драсканици, нямащи нищо общо нито с туптежа на Градското сърце, нито с живописните гледки към града от Сахат тепе. А паветата пред Кулата са изчовъркани и нахвърляни на купчина.

Акълът ни не го побира това - уж се гордеем, че сме най-старият жив град в Европа, уж пловдивчани умират за всеки камък, лъхащ на старина, а "часовникът, който денонощно отброява часовете по френски" някой се опитва да го убие по български... Не с камъни, а с павета.

Една от най-старите фотографии на Сахат тепе, заснета от Бунарджика, ни показва внушителността на Часовниковата кула. Тя е построена през XVI и това е най-старият ни познат вид, след това тя претърпява още четири основни реконструкции, за да добие настоящия си архитектурен облик.

Няма да ви показваме от днес... на този шедьовър на 5 века и... нравите ни от 21-ви век!

В края на XIX век започва застрояването на тепето, а през 1903 година е завършена и Протестантската катедрала. Оформя се един от най-аристократичните квартали, а през 1933 година при управлението на Божидар Здравков е завършено озеленяването на тепето и е построен емблематичният за поколения пловдивчани ресторант.

За жалост, през 70-те години на XX век, без никакви причини и обяснения пред обществото, ресторантът е съборен.

В подножието на Сахат тепе се намира площад Джумая, който винаги се е считал за център на Пловдив. През античността тук е разположен северният край на античния стадион, който е събирал цялото население на града за спортни състезания, прочутите Кендрисийски игри и гладиаторски борби.

Според късна легенда през Средновековието тук е изграден катедралният храм, носил името на една от покровителките на града „Света Петка”. След идването на османските турци храмът е превърнат в джамия”.

През вековете площадът има различни наименования „Айнал мегдан” /заради чешмата с двата чучура/, „Княз Борис”, „Александър Стамболийски”, „19 ноември”. Но и до днес, в ежедневните разговори пловдивчани наричат това място „Джумаята”.

През годините площадът, настлан с едри ломени камъни, е традиционната плаца на файтоните и по-късно на автомобилните таксита. От 1936 година от тук минават първите градски омнибуси. По-късно става част от пешеходната зона на града. Сега там е експониран разкритият при археологически разкопки античен стадион.