Пловдивчанин е разказал една обикновена история от "уличното" ни ежедневие, която обаче предизвиква доста въпроси. За нивото ни на възпитание. За чувството ни за собственост. За манталитета ни. И, разбира се, за бездействието на институциите.
Ето е целия пост на Владимир Василев, публикуван в Забелязано в Пловдив, който ви предлагаме с незначителна редакторска намеса:
Здравейте, преди две години, в една юлска вечер, вървейки със семейството ми през ул."Кръстьо Пастухов" (пред номер 12 ), детето ми се спъна в някакви "боклуци" най-общо казано на самата улица. Имаше някакви тухли, кашонче с празни бутилки от вино... Както и да е... случката отмина.
След известно време, минавайки от там през деня, съвсем съзнателно вече погледнах и видях, че тези подобни "боклуци" на пръв поглед, очертават границите на единственото самотно кацнало на платното парко място!? Стана ми смешно, после тъпо, защото очевидно този някой живееше в къщата отсреща и при все че улицата беше почти празна от коли, той си гарантираше точно това място (сякаш не е публична собственост?), по най-допотопен начин. Къщата лъхаше на лукс и някак си ми се разминаваше с това селско изпълнение. Отминах...
Днес, 18.11.2019, минавайки от там, видях същата картинка... и се чудя: Как за толкова време нито една институция не е направила поне забележка, ако не и предписание за това своеволно и грозно изпълнение? Говоря за всякакви там Общински служби - полиция, инспекторат. Защо толкова време не е почистено от "Чистота"? Все пак това се случва в централна градска част! Не зная кой е "велможата", живеещ в този имот, но бездействието на институциите е съмнително.
Представете си всеки, който иска да си гарантира "своето" място в столицата на културата, да го огради с всевъзможни туби, кашони, плочки, бордюри, тухли... как ще изглежда градската среда!?... Ами селяндурска и неадекватна.
Снимки: Забелязано в Пловдив
