Грозната страна на красивата България - обезлюдяващите родни села, пустеещите къщи, порутените покриви и животът, който сякаш е хванал куфарите си и е отишъл в големия град.
Разпускането на ТКЗС със закон и връщането на земеделските земи в реални граници е една от трагичните грешки на българския преход, твърди пред "Дойче веле" проф. Клаус Рот от мюнхенския университет "Лудвиг Максимилиан", който дълго време изследва социално-икономическите промени в селските райони на България.
Причината за обезлюдяващите български села се дължи на невъзможността на малките селскостопански бизнеси да се справят с новата обстановка след демократичните промени.
"Първоначално сред останалите да живеят на село ентусиазмът от реституцията на земята беше голям. Хората получиха и добитък, но нямаше какво да го правят, освен да го заколят. Без селскостопанска техника селяните бяха принудени да извадят старото рало изпод сайванта и да обработват земята по примитивен начин. Така малките ферми, които традиционно преобладават в България, още при прохождането си получиха много тежък удар", твърди проф. Рот.
По думите му от това се е възползвала най-много бившата селска номенклатура на БКП в лицето на председателите на ТКЗС и АПК, на местните партийни секретари и на хората с властови позиции в селските райони.
Те се превърнаха в едри арендатори и богаташи, които плащат на собствениците мизерни ренти или им изкупуват земите по цени далеч под пазарната стойност в Европа, смята експертътк.
"В пълен обем тази катастрофа се разрази в Добруджа, но и в много други плодородни райони, като например околностите на Пловдив. Хората, които с ентусиазъм се бяха захванали с дребно земеделие, остаряха, починаха или се преместиха в градовете. Селата се обезлюдиха и останаха без работна ръка и специалисти. Така България от крупен износител на плодове и зеленчуци се превърна във вносител", казва още Рот.
Огромната разпокъсаност на земята и липсата на обмислени политики и алтернативи допринесоха за катастрофата на българското село през 1990-те, смята още изследователят.
Дори обаче днес липсва добра политика за справяне с демографската криза. Хората в трудоспособна възраст отдавна са решили да си тръгнат от селските райони, защото бизнесът е съсредоточен там, в големия град.
Така хората в малките населени места остават без перспектива. Първо опустяват детските градини и училища Защото на тези места спират да се раждат деца. Къщите остават без стопани. А селата - без живот.
