Най-ранните фотографии на Пловдив през XIX век са запечатали образа на града, определян като една от перлите на Османската империя. Те потвърждават думите на пътешествениците от предните векове, които описват града с „хубави градени улици, бани, джамии, кервансараи, ханища и красиви едноетажни и двуетажни гивгирени дворци и къщи по тепетата”.

Едни от най-ценните фотодокументални свидетелства са направени от Димитър Кавра, Георги Данчов – Зографина, братя Карастоянови, братя Кацарови, Вацлав Велебни, Никола Стаменов, Андрей Андреев и др., които са запечатали образите на улици и площади, на много сгради, които днес ги няма или са напълно променени.

Техните фотографии са съхранили отпечатъка на онзи пловдивски дух и очарование, които и днес са в основата на нашето самочувствие, че живеем в най-стария жив град на Европа, в който поне шест световни цивилизации са оставили своите следи. 

Първата панорама на Пловдив е заснета през 1873 година. Неин автор е най-известният пловдивски фотограф Димитър Кавра, собственик на първото модерно фотоателие в Пловдив и придворен фотограф на княз Фердинанд в града. Той учи занаята от своя баща Никола, а по-късно го усъвършенства при френски майстори в Цариград.

Уловена е южната част на Джамбаз тепе и Таксим тепе със сградите на църквата „Света Петка-стара”, Гръцката гимназия, къщите на Чалъковци и останалите представителни сгради по Трихълмието. По тогавашната технология заснемането продължава поне 7-8 минути и затова образите на някои от застаналите на преден план деца са неясни.

В началото на XX век тези емблематични места южно от Трихълмието са заснети и от други фотографи, като на преден план е изваден кварталът, наричан „Тепе алтъ”, с метоха към църквата „Света Петка” и мястото на оформения по-късно „Понеделник пазар”.

„Това е най-големият и най-красивият от всички градове. Отдалеч блести красотата му и една много голяма река тече съвсем близо до него. Това е Хебър, а градът е дело на известния Филип…”

Така древногръцкият писател Лукиан Самосатски  описва този град. Той има много имена – Евмолпия, Филипопол, Тримонциум, Пулпудева, Пълдин, Пловдив, но всички го наричат „най-стар, най-голям и прекрасен град”.

Евлия Челеби изброява десетте големи града в Европейска Турция – Одрин, Солун, Сяр, Лариса, София, Булград, Буда, Сараево, Скопие – и най-накрая отбелязва Пловдив, „който е най-хубав от всичките”. А на него може да се вярва, защото 40 години обикаля Империята и Европа.