Децата винаги трябва да се смеят и да живеят в спокоен свят! Така е! И въпреки че 2020-а определено не може да се нарече "спокойна", Училището ще си остане най-удивителното и най-доброто място на земята. Въпреки „безумно сложната“ логистика за родители и учители, мислещи повече за „дезинфекция“ и за това, че всяко кихане може да изпрати детето им на карантина, отколкото за буквите и цифрите... 15 септември пак ще си е 15 септември. Покрай обичайните атрибути от епохата на Ковид: маски, дезинфектанти и термометри на входа, пак ще има букети с цветя за любимия учител, пак ще има радостна атмосфера.
Ето как една майка на тийнейджър се обърна към родители, ученици и учители преди да забие първият училищен звънец:
"Магазините са пълни с деца и родители, които трескаво се подготвят за новата учебна година. Училищата са пълни с учители, които ежедневно от две седмици старателно изпипват последните детайли от приготовленията за посрещане на учениците си. Из градинките се носи весела детска глъч, а майки и бащи водят тематични разговори и обменят съвети - коя тетрадка, кой учебник, кой ще помогне, кой ще донесе, кой ще подари и пр.
Човечеството е изживявало и по-тежки изпитания и предизвикателства. И с маски, и без маски, и с вируси, и без вируси, но човешкият стремеж за справяне винаги е бил по-силен от всичко.
Няма как да не се сетя за един от най-силните моменти от любимата ми книга "Аз още броя дните" - Сараево. Тежко и кърваво окупиран. Отвсякъде дебнат снайперисти. Всяко излизане от вкъщи е риск. Всяко стоене вкъщи е риск. Да съществуваш е риск. На фона на това Айда мие чинии, Давор я пита:
- Как може да миеш чинии, докато навън всичко се тресе и клати? (перифразирам)
Айда: Да, но животът продължава. (перифразирам)
Скъпи ученици, родители, колеги, училищният живот продължава под една или друга форма, съществува и винаги ще съществува. И утре ще ехти песента на първия звънец, септември няма да е май, защото се обичаме."
На добър час по пътя на знанието, добротата и справедливостта, български деца!
