Коронавирусът, страховете от него, отричането му, последствията от него... всичко това навлезе толкова дълбоко в домовете и душите ни, че вече едва ли ще можем да се абстрахираме от него. Гледните точки са диаметрално противоположни, хората са разделени, объркването е тотално... И най-много от всичко това страдат децата ни.
Предлагаме ви гледната точка на една майка. Майка, чиито сили вече са на предела. Публикуваме коментара й без редакторска намеса:
Моля ви се, госпожи и господа журналисти и репортери, елате да преброите и моите деца и също ги покажете по новините! Те пак са ученици, обаче са в друга статистика. И не са болни от коронавирус. Но благодарение на тримесечния престой вкъщи се сдобиха с проблеми, с които вече пореден месец се опитвам да се справя.
Това ми е коствало много средства, тревоги и страхове. Ама други страхове. Не онези, породени от липсата на маска или дезинфектант. Моите страхове идват от други думи, които чух от лекари в последните месеци.
Първо: намален обем на белия дроб с една трета. Знаете ли какво означава една трета? Че дъщеря ми диша лошо. И това не е, защото има ковид, а защото от липсата на спорт и движение по време на карантината обемът на белия ù дроб е силно намален. Сега я водя на плуване няколко пъти седмично, колкото успея – защото ходя на работа и защото месечната карта трябва да си я платя аз. И никой не ме обезщетява за това, защото спортът не е борба с вируса.
Второ: късогледство. Заради дистанционното обучение дъщеря ми сложи очила. Водих я на лекар, после на друг лекар, после в очна клиника, а след това очилата ù ги купих също аз. И отново никой не ме обезщети. Защото сега хората боледуват само от една болест. И тя не се нарича късогледство.
Трето: лоши кръвни показатели и увеличен риск от инфекциозни заболявания. Защото когато едно дете не се движи и не спортува, имунната му система се срива. Сега купувам витамини, рибено масло, билкови екстракти за подсилване, трябва да давам силно белтъчна храна, която специално подбирам – да е колкото се може по-здравословна. Сиреч – био. Тук е излишно сигурно изобщо да споменавам думата обезщетение - имала съм бол пари, купила съм.
Четвърто: присвита жлъчка. Това се получава от нерви и от страх. И за това бях на лекар, после на специалист, после на гастроентеролог. Сега трябва да водя сина си на психолог, защото не мога да го върна в училище. Само като чуе, че трябва да ходи, и го заболява коремът. Защото го е страх, че ще го изолират, че ще му бъркат в носа, в гърлото, че другите деца ще го намразят, ако се окаже, че е болен.
Има и друго, но нямам сили, госпожи и господа журналисти и репортери. Може би този текст не е към вас, може би той трябва да е към нашите управници, министри, специалисти и лекари, които ни пазеха и пазят. Благодаря им, че не ми разрешиха да се разболея от коронавирус! Макар че вече ми идва да извикам – моля ви се, оставете ме най-накрая да се разболея! Искам да съм болна! Но не смея да извикам. Защото кой ще ми гледа децата после? Онези същите деца, които така добре опазихте и защитихте. Както се видя – те, слава на Бога, не са болни от коронавирус.
Една майка
