Уважаеми съграждани, предоставям на вашето внимание една типично нашенска история на ходене по мъките в напразно търсене на справедливост и човещина, подобна на много от тези с които и вие сте се сблъсквали в ежедневието ни и каквито неизбежно затвърждават у нас отрицателно становище относно българската действителност. За максимална яснота съм я описал твърде обстоятелствено и ще ви бъда благодарен, ако си направите труда да я прочетете внимателно.

Така започва дългият пост в социалните мрежи на семейство от Бургас - Асен и Нели Проданови, чиято дъщеря се е оказала жертва на грубост, арогантност и насилие. Така твърдят нейните родители. И търсят справедливост. Предлагаме ви целия пост, без редакторска намеса, а изводите оставяме за вас:

С годините съм натрупал само негативни впечатления от отношението и качеството на обслужването от държавните ни служители, в т.ч. полицаите. Човек често е зависим от тях, но когато му се наложи да потърси съдействие или помощ, неизменно остава неприятно изненадан и разочарован от бюрокрацията, корумпираността, безпардонността, бездушието, бездействието и некомпетентността им. Нерядко дори среща от тяхна страна неоснователна грубост, арогантност, злонамереност. Ето защо, поредният такъв случай ме принуди да го направя обществено достояние. Този път потърпевша бе дъщеря ни, без реални перспективи за справедливост.

30 април 2020 , четвъртък – минути след 19,30 часа
Бургас, пл.”Баба Ганка” – на тротоара пред сградата на
„Кафе с автограф” – (до изхода от подземния паркинг)

Прибирайки се у дома, дъщеря ни (на 36 години и под 40 кг) върви сама по горепосочения тротоар. Внезапно връхлита лек автомобил (тип SUV) PEUGEOT 2008, с рег.№ А 6360 МХ, шофьорът на който (възрастен мъж) напира да се качи на тротоара и раздразнено й вика през прозореца си веднага да се махне от там. Тя се отдръпва, но докато шофьорът нагло паркира върху тротоара, му казва че на тротоар не се паркира, забранено е. Тази основателна забележка е всичко което му е казала. Дъщеря ни абсолютно никога и при никакви обстоятелства не употребява псувни, вулгарни и обидни думи и квалификации – намират се и такива българи. Обаче шофьорът вбесен (въпреки, че не е реално предизвикан!) й крещи всевъзможни заплахи, изскача от колата, хваща я с две ръце и силно я блъсва, при което тя пада по лице на тротоара. От удара в земята наранява колената и лицето си и й се чупи преден, горен зъб.

След това шофьорът оставя колата си там и най-невъзмутимо се отдалечава с покупките си в посока двора на училище „Кирил и Методий”, като е особено важно да се отбележи, че ходи без затруднение и без да ползва бастун или патерици!
А дъщеря ни се свързва с оператор на телефон 112 в 19,45 часа. До десет минути след подадения сигнал, при нея пристига полицейски автомобил. Тя разказва на полицаите случилото се, а те след като виждат нараняванията й викат екип на „Бърза помощ”.

Междувременно полицаите звънят и на шофьора който е оставил пред предното стъкло на колата си бележка с телефонния му номер. До пристигането на линейката извършителят все още не се е върнал при колата си където го чакат полицаите.

Освен това на бележката му пишело, че същия живее на близката ул.”Алеко Константинов” № 8 и понеже е освидетелстван като инвалид, паркира на това място (което обаче освен че е тротоар не е и маркирано като паркомясто за инвалиди). Линейката откарва дъщеря ни в Спешен център на МБАЛ Бургас. Там я преглеждат и й издават 2 документа които да представи в полицията и които впоследствие се оказва, че са пропуснали да ги заверят с печат на болницата.

По същото време извършителят (НЕ е проверено обаче дали инвалида на който се води този автомобил е и извършителят на насилието!) отива да се срещне с полицаите които го чакат до колата му. Но този път предвидливо и демонстративно се придвижва с патерици за да създаде измамното впечатление (което и наистина създава!), че УЖ не му е по силите да блъсне и събори дъщеря ни на земята.

След медицинският преглед в шокова зала на МБАЛ, дъщеря ни отива в Първо РПУ за да им занесе издадените документи за нараняванията й. Там с изненада и възмущение научава, че полицаите изобщо не са отвели извършителя (???) на разпит в Първо РПУ защото преценили, че въпросният възрастен и ходещ с патерици мъж реално не е способен да блъсне и събори на земята дъщеря ни. И дори цинично изразили предположение, че може би тя сама е паднала и се е самонаранила. От което пък трябва да се подразбира, че веднага след това си е набелязала случайна жертва, на която да прехвърли вината и отговорността за нараняванията й. Абсурдни, неадекватни и крайно непрофесионални „умозаключения” на полицаите.

Шокирана от което, дъщеря ни описва в жалба случилото се, но бързо й става ясно, че от порочната практика от която зависи дали може да разчита на справедливост, в България това е мисия невъзможна. Предопределено е, че най-вероятно всичко ще бъде потулено с аргумента „няма свидетели”. А факта, че има отпечатъци от ръцете на извършителя по дрехата й директно е прескочен, тъй като следствените експертизи и специалисти у нас все още не са в XXI век както в цивилизованите държави с които много обичаме да се сравняваме.

Всъщност дали инвалида който е отишъл при полицаите (в отсъствието на дъщеря ни!) е и извършителят на насилието? За това явно полицаите изобщо не са се сетили, въпреки че много често медиите ни информират за масово прилагания случай на измама когато колата е регистрирана на инвалид, но той не е извършителят на деянието. И впоследствие прикривайки (след уговорка или подкуп) истинския извършител, отива вместо него на среща с полицаите, които пък подведени от вида му дори не го отвеждат в полицията за писмени показания. Което свидетелства за тяхното повърхностно, лековерно и необмислено предположение, водещо в впоследствие до грешно решение, в ущърб на истината.

Освен, че не са си направили труда да проверят дали Инвалида и Извършителят са едно и също лице или са се оставили да бъдат лесно и бързо изманипулирани от традиционната заблуждаваща комбина, по тяхната недопустимо дилетантска „логика” един възрастен и с патерици мъж не може да прояви агресия, необяснимо защо забравяйки за безбройните подобни наглеци и бабаити, възмутили обществото през изминалите десетилетия с агресията и последващата си актьорска игра на болни и инвалиди, с цел оневиняването на простъпките им. Което пък после създава у тях чувството, че са недосегаеми и окуражени от него все по-лесно и безотговорно нарушават реда, законите и правата на хората.

Също неоправдано и дори шокиращо е че полицаите дори не са счели за нужно да отчетат факта, че въпросният шофьор извършва насилие само защото е бързал да паркира на тротоара (което е абсолютно забранено!) и не са го накарали да махне колата си от там. А на забележката по този повод от дъщеря ни заявили: „Ами те всички паркират по тротоарите. Ето, и по този тротоар е пълно с паркирани коли”. И това е реакция на овластените органи на реда, показателна за безучастното им, неглижирано и крайно неадекватно отношение към закононарушителите.

За съжаление, в района наоколо не се виждат камери, записите от които биха могли да се ползват като свидетелство за случилото се. Нямало е и очевидци в момента на насилието, на показанията на които евентуално би могло да се разчита. Но и да е имало някой случаен минувач по пустата улица (във времето на извънредното положение!), той по-скоро би отминал забързано вместо да се намеси – такава е българската народопсихология – българите предпочитат да не стават свидетели на инциденти и произшествия, за да не се наруши анонимността и спокойствието им, независимо от нуждата и обстоятелствата.

С голямо закъснение, чак във вторник сутринта, 5 май, инспектор от Първо РПУ звъни на дъщеря ни и й съобщава, че трябва да се яви в „Съдебна медицина”, за да бъде освидетелствана причинената й телесна повреда с документ който също да занесе в полицията. Тя веднага отива в „Съдебна медицина”, обаче там я уведомяват че временно не се извършват прегледи за освидетелстване на телесни повреди заради извънредното положение. Прегледите щели да бъдат подновени от четвъртък, 7 май.
Но премеждията й не свършват до тук. В обявеният ден – четвъртък, 7 май, дъщеря ни още от 7,30 сутринта се е наредила на заформилата се опашка от чакащи пред отделението. В 8,05 медсестра отваря вратата и уведомява чакащите, че прегледите отново се отлагат поради същата причина и че ще започнат чак от понеделник, 11 май. Толкова дълъг период от време особено за чакащите преглед повече от седмица реално опорочава обективността на предстоящата лекарска квалификация относно степента на телесната им повреда.

При нанесена травма винаги остават синини и отоци които след няколко дни постепенно отминават и скоро почти не остават достатъчно видими следи от нараняването. В случая, след като травмата й е нанесена в четвъртък, 30 април, най-ранната възможност за лекарски преглед който да я установи и освидетелства, е чак на 11 май, тоест ще са изминали единадесет дни. Така че, лекарското заключение след толкова голямо зъкъснение няма как да отрази действителната телесна повреда, а точно от този преглед ще зависи как впоследствие да се квалифицира деянието. Закъснението на лекарският преглед в „Съдебна медицина” е правопропорционално на степента на обезличаване и омаловажаване на деянието при правната му квалификация. Което пък директно рефлектира в ущърб на потърпевшия в крайния резултат от евентуално заведено съдебно дело.

На 11 май, веднага след прегледа в «Съдебна медицина», дъщеря ни отнася издадения й там документ в Първо РПУ. На основание описанието на нараняванията й в документа, полицаят ангажиран със случая явно разбира, че се касае за нанесена средна телесна повреда и я уведомява, че ще предаде преписката в Районна прокуратура. За информация на неосведомените поясняваме, че когато се касае за средна или тежка телесна повреда, случаят се поема от прокурор, който инициира разследване и повдига обвинение за образуването на наказателно дело от общ характер. А ако пък се касае само за дребна телесна повреда, прокуратурата не се занимава със случая и тогава само по желание на потърпевшият, нает от него адвокат завежда дело. Как в процеса на делото ще се преиначат фактите за да се опорочи истината пък е съвсем друг въпрос с много неизвестни, нали знаете. Но това предстои да разберем в необозримото бъдеще.

Междувременно дъщеря ни отиде на преглед и при стоматолог който я консултира какво трябва да се направи, за да се възстанови счупения зъб и й издаде документ описващ точно състоянието на зъба и нужното зъболечение. Оказа се доста скъпа процедура – крайна цена 500 лева.

Разчитахме че ако не друго, то поне въпросното зъболечение ще бъде платено цялостно или частично от причинилият телесната й повреда или пък от ДЗИ. Ежемесечно от години дъщеря ни им плаща по застраховка покриваща лечение след всякакъв вид злополуки. В случая определено се касае за злополука, но се оказа, че независимо от това застраховката й не покривала счупен зъб. Застрахователите винаги са подвеждали клиентите си с привидно изгодни условия за да сключат договор с тях. Но след като се стигне до иск за възстановяването на някаква щета, внезапно излиза наяве някакъв прикрит и завоалиран текст, гласящ че същата не е договорена или пък в най-добрия случай изплащат прекалено символична сума, далеч от действителните разходи по отстраняването на щетата.

За сведение: дъщеря ни живя 13 години във Франция, където завърши последователно две висши образования и се дипломира като магистър. През този дълъг период в живота си тя е свикнала на културни и толерантни отношения между хората, както и на безпрекословно зачитане на права и закони. В тяхното гражданско общество всеки незабавно би сигнализирал и направил забележка ако някой си позволи да наруши установени правила, ред и закони, примерно ако паркира върху тротоар или на което и да е забранено място. Там не е възможно такова нарушение да бъде омаловажено или пренебрегнато, но в България дори полицаите нехаят и си затварят очите защото в нашето общество нарушенията са поголовни и ежедневни.

Дъщеря ни обаче реши да се върне в България за да се реализира тук като специалист, но сега много трудно се адаптира в нашенските условия на безредие, беззаконие, насилие и грубо незачитане правата на другите хора. Липсата на реален шанс да се разчита на професионализъм и човещина от страна на държавните ни служители, овластени да поддържат безкомпромисно спазването на реда и закона води до липса на справедливост което няма как да не създаде негативизъм и безверие у хората.

***

А ето и част от коментарите на хората, които са достатъчно красноречиви: