Днес да почерпят Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка, Слави, Светослав, Светослава! Защото 5 декември е техният ден!
В източноправославната църква този ден е посветен на Свети Сава, посветил живота си в служба на Бога и построил с наследството си няколко манастира и болници.
В българските представи, Сава е жена – светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата, макар че в отделни райони на страната честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).
В някои райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
Преди изгрев-слънце жените, които не могат да заченат, пресяват брашно през наопаки обърнато сито. А най-старата жена в дома нарежда: “Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема” и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината ще добие рожба.
За здраве и плодородие жените раздават и питки. В същото време обредите “закрилят” стопаните от вредоносното действие на злите сили.
Митологията представя Св. Сава като брат на Св. Варвара (почитана ден преди него) и на Св. Никола (почитан ден след него). Свети Сава в народните вярвания е по-добрият, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двамата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: “Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава”.
