Борис Петков Вулов от Тетевен е мъжът, намушкал шеф на цех в Пазарджик след "любовна драма". Оказа се, че ромът, който има множество криминални прояви, дори едната е за отвличане, е популярен с измамите на жени в близкото минало, научи Glas.bg.

Още преди 7 години той е сравняван с главния герой от класиката "Опасен чар".

Той е излъгал толкова високообразовани жени, че изпечени мошеници могат да му завидят. Невзрачният Боби, както го наричат, така омайвал жертвите си по телефона, че те му изпращали пари, много пари.

Шеф на цех в Пазарджик опита да защити своя служителка, наръгаха го

Криминалното му досие е набъбнало от присъди за кражби. Но през 2009 г. Боби решил, че кокошкарските изпълнения вече не му приличат, трябва да направи нещо значимо.

Отвличане за откуп била идеята на необразования, но комбинативен мъж. С още двама авери той пристъпил към осъществяването, На смрачаване причакали две ученички и ги похитили.

Около 20,30 ч изплашената Изабела Петрова от с. Гложене съобщила в полицията, че дъщеря  Гергана и приятелката  Симона са отвлечени. Похитителите се обадили по телефона и поискали 50 000 лв. за освобождаването им. Заплашили, че ако не получат парите, ще убият момичетата.

На крак били вдигнати полицаите в Тетевен, Ловеч и Плевен. В търсенето се включили и антитерористи. Тръгнали по следа, която ги отвела в с. Бъркач. Там спипали циганите и жертвите им, укрити в къщата на Петър Костов, братовчед на Боби. За това престъпление той бил осъден на 2 г. и 6 месеца лишаване от свобода, наказание, което изтърпявал в затвора в Ловеч.

“Ястребовски - свободен архитект, урбанист и еколог”, представя се героят на Тодор Колев пред героинята на Невена Коканова - Боряна. Счетоводителят Гунчо Гунчев от “Опасен чар” крие обикновената си самоличност зад пернати фамилии - Буревестников, Соколовски, Ястребовски, Орелски. Измамите му са подплътени с лично присъствие и галантно поведение.

Борис не можел да се похвали с магнетична външност, но виртуалното пространство му давало възможност да бъде какъвто си пожелае. За творческото си превъплъщение хилавият Боби избрал да е гръцка барета, участник в спецакции, раняван в битки.

Негови грамотни приятели му оформили такъв героичен профил в сайт за запознанства, преди да влезе “на топло”. За по-голяма достоверност прикачили и снимка на млад хубавец с никнейм slatkia.

Голямата килия в ловешкия затвор, която делял с още 10-ина, се оказала тясна за Вулов. “Тук ще забогатея от жени”, хвалел се пред останалите Борис. Някои се забавлявали с твърдението му, подкачали го, че май сънува. На което той отвръщал с подробни обяснения как ще впримчи жертвите си, а парите ще потекат към него. И това предизвиквало смях у осъдените, защото не вярвали, че планът му ще сработи. Вместо да ги оборва, Боби задействал машината.

Съкилийникът му Н. К. имал приятелка от Ловеч. Една вечер той  се обадил от мобилния телефон на Боби, а после му подал апарата. В разговора с жената комбинаторът се представил като “гръцка барета”. Казал, че ще позволява на Н. К. да си говорят от телефона му само ако му направела услуга. Поискал тя да влезе в сайт за запознанства с неговото име и парола и да търси момичета, които той познавал.

След като отворила профила му и видяла снимка на млад мъж с черни очила, във военни дрехи и оръжие, приятелката повярвала, че Борис е барета, и приела уговорката.

По негова заръка тя започнала да търси в сайта жени по свой вкус, за да може хитрецът да се запознава с тях.

Трябвало да му описва как изглеждат, на колко години са и с какво се занимават. Ако той ги одобри, момичето получавало инструкции по телефона какво да пише на набелязаната жертва от името на “баретата” - обикновено, че е ту в Гърция, ту в България, че е много богат, от смесен брак - с майка гъркиня и баща българин, че има доста имоти тук.

Целта на кореспонденцията била да получи телефонните номера на жените, които се хващали “на въдицата”. Докопвайки мобилните номера, започвал всеки ден настоятелно
да им звъни по няколко пъти.

Използвал различни имена - Златомир Никтарис, Златко, Йордан. В началото водел приятелски разговори, след време предлагал да се срещнат. В деня на срещата или той лично, или инструктирано лице им се обаждало и съобщавало, че е претърпял нещастие: катастрофа с джип, с мотор, понякога при катастрофата имало и други пострадали. Често “участвал в престрелки”, при които е ранен, или при самоотбрана е ранил човек. Няколко пъти “постъпил в болница” с опасност за живота или неправомерно бил задържан от полицията.

За заблудите какво нещастие му се е случило асистирали някои от съкилийниците му или други познати, които звънели на съответната жена. Събуждайки съчувствие в женските сърца и желание да му помогнат, той започвал да иска пари под различен предлог - за лечението си, за храна, за да плати обезщетение на пострадали, за адвокати.

Настоявал да му зареждат картите на телефона, за да може да говорят и да поддържат връзка. “Интересен е профилът на измамените жени. Всички те са образовани, с престижни професии и занимания. Как тогава са приели внушенията на Вулов за героична биография, за последвали го нещастия и са финансирали измислиците му”, чудят се полицаи.

Особено необясним е случаят с Калина (името на жената е променено) от София. С нея Боби се запознал в интернет, преди да попадне зад решетките. Младата неомъжена жена от 7 г. работела в банка като мениджър екип. След кратка кореспонденция разкрила номера на своя GSM пред “баретата”.

Представил се като Златко и  се обаждал редовно. Подробно обяснил, че притежава вила в с. Рибарица, че майка му е българка, а баща му - грък. Той самият бил богат, семейството имало хотели и фабрика за консерви в Гърция.

Боби, който израснал в ромската махала в Тетевен и никога не е ходил на училище, започнал да звъни всеки ден с нови истории. Непрекъснато убеждавал Калина, че е богат. Разказвал как прекарва ваканцията си в Рибарица.

Един ден  се обадил непознат мъж и съобщил, че Златко е катастрофирал с мотор. Състрадателната Калина позвънила в кметството на селото, в полицията в Луковит - отговорили , че не знаят за такъв инцидент.

Същата вечер  се обадил самият “пострадал”. Говорел тихо и казал, че е в болницата в Ловеч. Жената поискала да разбере повече за състоянието му и позвънила в здравното заведение, но оттам  казали, че не са приемали такъв пациент. Въпреки това Калина не се усъмнила.

Последвало ново обаждане от Златко - този път, че са го преместили в болницата в Плевен, че е много зле и е претърпял операция. Споделил, че родителите му спешно заминали за Гърция, а той останал сам в България в това състояние. В крайна сметка поискал от Калина да зареди сим-картата му, за да могат да говорят, защото той нямало как да излезе от болницата. И парите потекли. Жената многократно зареждала картата му с по 10, 40, 80 лв.

Лъжите също потекли, намерили благодатна почва: че в Рибарица имал коне, животни и работници, които ги отглеждали. Поради състоянието си обаче не можел да изпрати пари за храна на животните и да плати на гледачите. И Калина привела 55 лв. В друг разговор обяснил, че няма лични документи, не ги знае къде са. За да му помогне, Калина се обадила в гръцкото посолство. Златко побързал да  съобщи, че знае къде е личната му карта, но трябва да плати 1500 лв. Помолил жената да прати парите на името на П. Х. Т.

Тя превела от своята сметка 1505 лв. След превода отново се обадил, като казал, че парите са получени, но му трябват средства, за да плати на гледачите на животните му.

Още 650 лв. поели към измамника. Ново искане за пари - да плати престоя в болницата и да има джобни. Ето защо Калина наново изпратила 505 лв. Златко непрекъснато я убеждавал, че има пари и ще  ги върне.

За съжаление Свобода Бъчварова вече не е между живите. Може би щеше да се вдъхнови от подвизите на Борис и да напише “Опасен чар 2”. Въображението му нямало предел. На ошашавената Калина той разказвал все нови и нови измислици: че пътувал с кола из остров Крит и друга кола го засякла, стреляли по него, едва оцелял, че бил отново в болница, след това при полет от Гърция за Варна му станало зле и е в частна клиника във Варна, че си заложил джипа при някакви хора и те започнали да го търсят, защото им дължал пари, разказва през 2013 година "24 часа".

Венецът на всички постановки бил през септември 2009 г., когато Калина пътувала до Велинград, за да се срещне най-сетне с митичния рейнджър. Да, ама не, защото той звъннал, че мутрите, които го търсели, го хванали. Тогава от телефона му се обадил непознат, който, крещейки,  казал, че ако Златко не им върне парите, ще режат части от тялото му. Откупът за спасението му бил 5000 лв.

Тъй като Калина изчерпала личните си средства, изтеглила кредит и внесла 3000 лв. в банкова сметка на Борис. Имало още лъжи, още пари. Съчиненията му наистина заслужават да бъдат описани в книга. Калина изхарчила 9870 лв. Едва след отвличането на двете ученички, когато била извикана за разпит в Тетевен, разбрала, че е измамена.

“Лошо, Седларов, лошо. Мирише ми на командировка в Софийския централен затвор. От мен един съвет: килия 213, втория етаж, южното крило, при бай Ставри - познавам го лично! Човекът е строг, но справедлив. Много обича майтапите. Вие сте млад, ще излезете запазен”, съветва героят на Тодор Колев социалистическия частник.

Репликите обикалят форумите в нета, но някой е трябвало да ги прочете на Борис и да му обясни, че след “заслугите” му в отвличане “командировката” му в Ловешкия затвор е неизбежна. Той обаче не мирясал. Вече оттам продължил да звъни на Калина, да изпраща заплашителни есемеси за убийство, за заливане с киселина и какви ли не страхотии.

При едно вечерно обаждане  признал: “Няма да престана да се занимавам с това. Да, измамник съм! Ще продължа, защото това е моят начин на живот.” Чрез сайта за запознанства той преметнал още една жена от София с 600 лв. Забаламосал и студентка от Айтос - тя му пратила 1186 лв.

Жена от Луковит изгоряла с 423 лв. Общо припечеленото от женската наивност възлиза
на 12 079 лв., “заработени” с лъжи и сладкодумие от затвора. Борис контактувал и с жени, пуснали обяви във в. “Лична драма”. Понеже бил неграмотен, той диктувал на съкилийниците си, които пишели писма от негово име. И от тях искал пари, пък която клъвне.

Четири пъти била претърсвана килията на циганина, на когото би прилягало прозвището Поразяващата уста. При внезапните проверки надзирателите намирали и изземали мобилни телефони, сим-карти, писма, телефонни номера, снимки и други данни за жертвите му. Той пак намирал начин да се снабди с нов джиесем и да звъни.