10 ноември 1989 г. Паметна дата за България, пик на синята идея и 30-години, в които сякаш не се е случило кой знае какво. Едни са категорични, че промяната е била наистина нужна. Други пък страдат по славното Бай Тошево време и с умиление си спомнят за годините на соца.
Това обаче са онези, които са живeли по онова време. Онези, които са станали свидетели на историята, за която младите днес четат от учебниците. Онези времена, за които родените малко преди или след 89-та са чували само през призмата на баби, дядовци, родители.
“Чувал съм от родителите си, че е бил доста хубав период за тях”.
“Не знам много. Но сме чували, че е било много добре тогава”.
Хубаво е било, но само за някои, категорични са младежи пред “Дойче веле”.
“Не им е било лесно. Имало е много ограничения - малко връзки със Западния свят. Казвали са им какво да правят. Сега е по-добре”.
Но почти не знаят какво точно се е случило на 10 ноември 1989 г. Но пък свързват сегашните времена със свободата.
“Баща ми ми е разказвал, че Тодор Живков е един от най-признатите политици на всички времена”
И тъй - знаят кой е Тато, но не помнят един от най-ярките комунистически символи - Мавзолеят на Георги Димитров. Но пък знаят - “Ех, по Бай Тошево време какви работи имаше…”.
