В нощта срещу 6 септември 1885 г. стотици въоръжени хора от Голямо Конаре - днешния град Съединение, се отправят към Пловдив. Под техния натиск и въодушевени от техния ентусиазъм, през нощта срещу 6 септември редовните части на милицията, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Извършен е класически военен преврат.

Най-после е извършено съединението на Княжество България и Източна Румелия, координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) и подкрепено от българския княз Александър I. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация.

"Съединението е единственият самостоятелен национален акт, който е направен не благодарение на Европа, а въпреки Европа, въпреки консенсуса на Великите сили и техните планове от българите нищо да не остане като най-голяма етническа група на Балканите, смята проф. Иво Христов.

Денят на Съединението е акт на една възходяща с дълбок исторически оптимизъм нация! Съединението е начало на българския полет, инерция на българското Възраждане, акт на "гръбнак" на българите и изправяне на българския Атлас!

Денят на Съединението трябва да бъде ден камбана: ден-камбана, че можем да изпуснем това, което нашите деди направиха".