Българска ваксина пази клетките от COVID-19. Върху нея вече работят учени от Лабораторията по експериментална имунология при Българската академия на науките (БАН) под ръководството на доц. Андрей Чорбанов.

За разлика от останалите познати ваксини досега тя няма да се базира на създаването на антитела, а ще бъде епитопна. Така се наричат съставките на вируса, които имунната ни система разпознава. Идеята е бъдещата ваксина да стимулира клетъчния имунитет, като по този начин да се създадат клетки, които да успеят да се справят с инфекцията.

Учените умишлено не залагат създаването й върху образуването на антитела. Според световни проучвания те не са еднозначни, когато става въпрос за коронавируси, и по-точно за COVID-19. Една от теориите е, че антителата срещу него му създават условия да навлезе по-лесно в здравата клетка и така да ускори по-бързото разпространяване на заразата. Учените от Лабораторията по експериментална имунология при БАН ще продължат работата си по одобрен проект с института „Луи Пастьор”.

От началото на работата по една ваксина по излизането й на пазара минават около година - година и половина, тъй като тя трябва да премине няколко етапа на изпитвания, а след това и регистрация, за да бъде пусната в употреба. Заради кризата с коронавируса обаче се очаква тези срокове да бъдат драстично скъсени.

Екип от Лабораторията по грипни вируси в БАН под ръководството на главен асистент Лора Симеонова и акад. Ангел Гълъбов пък работят върху лекарство срещу коронавирусите въобще, включително и срещу пандемичния COVID-19. Оригиналното на разработката е, че тя няма да атакува вируса, а самия механизъм, който го образува. Целим модулация на клетъчния геном при вирусна инфекция, поясни пред „Монитор” гл. ас. Лора Симеонова. Работим на клетъчно ниво с коронавирус 229, който е изолиран през 1980 г. и е бил зимно-епидемичен. Приликата му със сегашния COVID-19 е 65 процента, което ни кара да се надяваме на успех, допълни гл. ас. Симеонова и поясни, че подобен подход за борба с коронавирусите залага и авторитетният американски колектив от учени „Интерактом”.

Българският екип вече се е договорил да продължи работата си по създаване на медикамента с италиански учени в Рим, а последната фаза ще бъде с техни колеги от Хонконг, където има подходяща лаборатория за проучване на COVID-19. В България нямаме право да работим научни изследвания с настоящия вирус, тъй като той изисква условия с по-високо ниво на безопасност, каквито ние в БАН нямаме. По тази причина българските учени работят на клетъчно ниво със стария коронавирус 299.

"В 9 часа ще дойдат технолозите на няколко завода, ще разговаряме с тях. Имаме промишлено количество от това лекарство, което се тества в Австралия. Таблетирали сме такова, но то трябва да мине по всички стъпки и одобрения, а те са много сложни. Надявам се университетите в Мелбърн, Италия и България да действат заедно. Работим много усилено по тази тема", увери в сряда сутринта премиерът Бойко Борисов. Той бе категоричен, че в света няма заявено лекарство срещу коронавируса. Но всички, които помагат, са заявени от правителството.

"Но тези лекарства, които помагат за лечение на коронавируса у нас, са осигурени в достатъчни количества - увери премиерът. - Няма болен, който да не е лекуван с лекарството, което му е нужно", каза Борисов.