Историята на Марин, разказана от Роси Георгиев във Facebook, успя да трогне хиляди. И да ни накара да се замислим. За живота, за съдбата, за превратностите й и за справедливостта. 27-годишното момче, преживяло какво ли не, дойде под тепетата, за да се опита да живее нормално. Ще го постигне ли, пловдивчани?

Ето историята, която публикуваме без редакторска намеса:

Това е Марин. От Каварна. Дошъл е в Пловдив, защото хората тук са добри. А на бензиностанцията дойде случайно. Да ме попита откъде може да си купи хляб. Има ли някъде работа около мен. Отникъде. Никаква. Добре, че имам вечеря. Давам му я и той тръгва.

След минутка се усещам какъв идиот съм и го търся. Изчезнал е в нощта. Слаб. А говореше тихо и културно. Бах ти идиота съм…
След няколко часа се връща. И тихо пита дали може да постои на топло. Може. Купувам му два кроасана и пакет вафли. Иска да плати единия кроасан. Има цял лев. Говори тихо. Нормален мъж на около 40 години. После гледа телевизия. И заспива седнал. Будя го и му казвам да легне. Благодари ми. Ляга. А аз пуша и си мисля за хора като него. Изхвърлени от обществото. Смазани. Сметта на света…

После идва клиент. И ме пита дали е пиян. От клиентите, които прибират и ресто две стотинки. Обяснявам му ситуацията, докато си купува цигари, и му връщам 15 лева ресто. А той отива до него и слага в джоба му десет лева. Ако щете вервайте, ама пуснах и сълза. А Марин се събуди и подскочи. Десетте лева паднаха. И човекът ги вдигна и му ги подаде.

Видях очите на Марин. Е за такава гледка си заслужава човек да живее. После му показах мивката. Ми се половин час. После говорим надълго и широко. Учил до 12-и клас, но не завършил. Отишъл да бере ягоди в Англия. Баща му починал. Не. Не се оплаква. Просто споделя. Работил е в строителството. Цепил е дърва. Няма къде да спи. Опериран е от преплитане на червата. От нередовно хранене. 14 дни е бил в кома…

После се разбираме. Тази нощ спи тук. В понеделник пак ще съм на работа. Да дойде. Ще му донеса някоя дрешка. Имам и едни обувки. Последното не го казвам, за да видите колко съм добър. Просто няма да ги изхвърля. После, докато пиша това, се сещам нещо. Всеки има нещо за изхвърляне. Марин няма нищо. Животът отдавна го е изхвърлил от нормалния свят. Висок е 168 см. Слаб. Носи обувки 42-43 номер. И търси работа. В Пловдив. Рядко греша в преценката си за хората. Марин май заслужава да му се даде шанс. Момче на 27 години. А изглежда на 47.

Това е. Ако решите да помогнете с някоя дрешка, може да го направите, като я пуснете до офис на Еконт Пловдив. Офисът е офис Митница. Името ще го видите в личната му карта. За контакт може да оставите моя телефон. 0878704928.

Това е!