Раковски празнува рожден ден. Градът стана на 54 години. По този повод голям концерт се състоя в зрителната зала на читалище "Св. св. Кирил и Методий - 1908".

За доброто настроение на съгражданите си се погрижиха децата от ОУ "Христо Ботев" и ОУ "Христо Смирненски", както и фолклорният ансамбъл "Слав Бойкин". Специални гости на тържеството ще бъдат личности, допринесли за авторитета на града.

Градът е създаден през 1966 година чрез сливането на три селища – Генерал Николаево, Секирово и Парчевич, в миналото наричани съответно Калъчлий, Балтаджа и Алифакъх.

Раковски се намира в централната част на Горнотракийската низина, на 25 километра североизточно от град Пловдив.[1] Землището на града има площ 97,999 квадратни километра, а урбанизираната територия е около 550 хектара.

Характерен за района на града е равнинният и слабо хълмист релеф. Общият наклон на терена е в югоизточна посока. Средната надморска височина за града е 180 метра, около 169 м за кв. „Парчевич“, около 171 м за кв. „Секирово“, около 184 м за кв. „Ген. Николаево“.

Град Раковски се намира в преходно-континенталната климатична област, южно от Стара планина, която е бариера, възпрепятстваща преминаването на студените континентални въздушни маси на юг. Зимата в града е мека, а лятото е сухо. Пролетта започва рано, температурата на въздуха бързо се повишава и в началото на април средноденонощната температура най-често е над 10 °С. Характерно за града е много горещото и сухо лято.

Изключително ниските стойности на относителната влажност на въздуха са свързани с периодите на поява на фьон, характерен за зимния и пролетния период. Средногодишната сума на валежите в района е под средната за страната. Снежната покривка се задържа средно около 30 дни.

През територията на града преминава река Сребра. В околностите на града има 5 микроязовира (с обща площ над 300 дка). Дълбочината на подпочвените води е между 1,50 и 3,50 м.

Квартали на град Раковски и техните наименования

Град Раковски е населен с наследници на павликяни, приели по-късно католицизма. Павликянството е християнско религиозно движение, което се появява в граничните за Византия арменски земи, където те създават собствена държава, просъществувала за кратко. Павликяните са превъзходни бойци и често се изявяват като мощни съюзници на Византийската империя. Заедно с арабските си съюзници представляват сериозна опасност за източните граници на Византия.

Поради тези им качества Византия е принудена да се съобразява с тях и дори се опитва да се възползва от съществуването им. Дава им статут на акрити (граничари) и те се превръщат в гранично население. Оттук идва и тезата, че имената на големите села Калъчлий и Балтаджа, днес квартали на Раковски, идват от наименованията на военните формирования, разположени в тях. Калъчлий произхожда от думата „калъчка“, която означава „сабя“ или „дълъг нож“. Балтаджа – от думата „балтия“, със значение „брадва“, „секира“.

Треторо село, днес също квартал на Раковски, Алифаково е заселено през 1905 г. с преселници от Балтаджии. Дотогава е било турско село. Старото му име било Алифакъх, по името на местен мюсюлмански светия.

Турските наименованията на днешните квартали на град Раковски в различни времена и документи са изписвани по различен начин. В Пловдивския държавния архив те фигурират като Калъчлии (Калѫчлии), Балтаджии и Алифаково. Местното население ги е наричало „Калъшлия“, „Балтаджия“ и „Аляково“.

Що се касае за името на града, през 1966 г. са обсъждани три предложения – Парчевич, Тракия и Раковски.