Най-натовареният пътен участък в България - магистрала "Тракия" от София до Пловдив, да е без пътни полицаи, а нарушителите да се регистрират от камери.

С тях може да се следят скорост на движение и поведение на водача, наличие на "Гражданска отговорност", технически преглед и други. Това и още много предложения са в анализа за състоянието на пътната безопасност в България.

Подобен документ се изработва за първи път у нас, коментира пред "24 часа" Малина Крумова, председател на Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата".

Анализът препоръчва да се продължи с поетапно осигуряване на основните пътни артерии с автоматизирани технически средства и системи за контрол, като се предлага финансирането да е от Фонд за безопасност на движението.

Камери били нужни и в градовете, за да се контролират скоростта, неправилното паркиране, движението в бус лентите.

През 2018 г. в България са регистрирани 6684 катастрофи - 611 загинали и 8466 ранени.

5,3% от произшествията са станали на общински пътища, 31,9 на сто – по републикански, а най-големият процент – 62,8, са в градска среда.

Анализът отчита, че по-голямата част от ПТП-тата се случват в границите на населените места и по общинската пътна мрежа. Според статистиката 96% от катастрофите са заради грешка на водачите.

Затова експертите настояват да се изработи нова методика за тежките пътни инциденти. Те трябвало да се изследват от различни специалисти - пътни полицаи, инженери, експерти по пътна безопасност и други. Водещо ще бъде не установяването на вина, а причините за реакциите на водачите, изправността на превозното средство, състоянието на инфраструктурата, метеорологичната обстановка. Така по-точно щели да се определят причините за катастрофата и ще се набелязват по-адекватни мерки за дългосрочно повишаване на пътната безопасност, посочва Крумова.

77 са местата у нас с концентрация на катастрофи. За тях се изготвя интерактивна карта, която да е достъпна за всички. Подготвят се и знаци, които да показват място с концентрация на произшествия. Те трябвало да са валидни 2 г., а в този срок да се вземат мерки за отстраняване на причините за катастрофите.

Като допълнителна мярка се посочва оборудването на автомобилите на Пътна полиция с медицински чанти за първа помощ, тъй като катаджиите почти винаги са първи на мястото на катастрофа. Нужно било и всички шофьори в държавни и общински институции да преминават периодични курсове за първа помощ.

Бързото събиране на глоби при нарушения на пътя също е сред мерките, залегнали в анализа. Сега процедурата била тромава и неефикасна. В момента за нарушение на пътя се пише акт, а след това - наказателно постановление. Само при електронните фишове тази процедура е спестена. Всичко това пораждало чувство за безнаказаност.

Предвижда се, ако граждани имат неплатени глоби по Закона за движение по пътищата, да не могат да ползват административни услуги. Друга мярка е да се създаде организация за проверка на гражданите (вкл. чуждестранните) на изходните ГКПП за наличие на наложени с електронен фиш глоби, които не са връчени, или са връчени, но не са заплатени. Ако такива бъдат установени, лицата да нямат право да преминат границата, преди да ги заплатят.

Препоръчва се още и създаване на възможност за онлайн справки за дължимите санкции и тяхното заплащане по електронен път.