…Българският народ непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода, и, въодушевен от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на О`Бозе почившия Княз Александър, държава достойна да бъде равнопоставен член на семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не бива да пречи на преуспяването й. Такова е желанието на народа Ни, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.
…Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благоволението на Всевишния, прогласявам съединена на 6 септемврий 1885 г. България за независимо Българско Царство.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българския народ!
(из Манифеста на Цар Фердинанд, с който се обявява Независимостта на България)
На снимката: Княз Фердинанд I, премиерът Александър Малинов, министри, офицери и други официални лица при обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 година във Велико Търново.
Днес се навършват 112 години от обявяването на независимостта на България.
На 22 септември 1908 г. във Велико Търново с манифест княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя.
Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост.
В манифеста, който е прочетен в църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново, се обявява, че България е независимо Българско царство и се призовава този акт да намери одобрението на Великите сили (това са Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Русия - държавите, които не позволяват създаването на младата българска държава на Берлинския конгрес през 1878 година).
Самият Фердинанд се самообявява за цар на българите, възстановявайки титлата на българските монарси от Първото и Второто българско царство. След прочитането на манифеста е отслужен молебен за благоденствието на българската държава.
Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. Високата порта обаче иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Александър Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.
Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война, в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й.
Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.
