Това е изповедта на един млад лекар. Лекар, който днес отказва да постави професионалната квалификация пред името си. Защото е... от другата страна.

Името му е Радислав Наков. 30-годишна надежда в областта на медицината. Гастроентеролог, който чува тежка диагноза - NK/Т - клетъчен лимфом. С болестта се бори, но не може да се пребори с отношението, което среща.

Иска да продължи да се развива професионално, но заради болестта му повечето вече са го отписали.

"Жив съм. Тук съм?"

Радислав има 18 публикации с общ импакт фактор 39.463 и още 31 в реферирани списания. Носител е на редица награди и е част от Управителния съвет на Европейското обединение по гастроентерология (UEG) и директор на Европейското училище за млади гастроентеролози.

Но има диагноза. Само това има значение, за съжаление.

Искал да се кандидатира за асистент в Катедрата по гастроентерология на Медицинския университет - София. Но не му позволили.

"Пиша тези редове, защото през последните месеци се срещнах именно с това отношение, което намери своята кулминация миналата седмица. Не го разбирам и не мога да се примиря с това. Защото знам, че ако се примиря с това означава, че съм изгубил битката не само с болестта си, но и за мен, като личност.

Въпреки заболяването ми се явих на конкурсен изпит за асистент към Катедрата по гастроентерология на МУ-София. След подаването на документите си за кандидатстване бях неколкократно съветван "да си гледам здравето". Казаха на собствения ми баща "Да си гледам здравето", на който и без това му е трудно да се справи с емоциите си около моето заболяване. Още при разглеждането на документите от комисията, която се състои от проф. Борислав Владимиров, проф. Йордан Генов и доц. Пламен Пенчев бяха направени коментари, че съм дал фалшиво медицинско, на което пише, че съм клинично здрав при наличието на онкохематологично заболяване. Да клинично здрав съм, (не)уважаемо жури. Засега.

В допълнение членове на журито са коментирали на рапорт и в лични разговори с колеги, че е недопустимо това, че съм си подал документите за конкурса, защото съм бил болен. На 31 октомври се проведе изпита. По регламент е анонимен и бяхме четири кандидати за три места. Един от кандидатите напусна изпита и не остана да чака резултатите, като останахме тримата кандидати за трите обявени места. По време на "анонимното" проверяване на писмените работи доц. Пенчев извика поименно един от другите кандидати, за да разчете писмената си работа пред комисията под претекст, че не е достатъчно четлива. След това комисията ни повика всичките останали кандидати и съобщи, че за устен изпит продължава само извиканият да си разчете писмената работа колега, без да се обявят оценките с изтеглените предварително анонимни номера.

Мога смело да заявя, че през целия си професионален път съм преследвал научното и академичното в медицината на равно с грижата си за пациентите. И имам своите доказателства за това, които никоя комисия, съставена от "уважавани" професори не може да ми отнеме. Ще търся правата си пред съответните институции.

А на уважаемото жури ще им кажа едно:

"Жив съм. Тук съм!"

Радислав не спира да се бори. Лечението му върви добре и към момента е клетъчно здрав, противно на коментарите. Преминал е два курса с химиотерапия и един - лъчетерапия.

"Започнах третия курс химиотерапия, остава още един курс и една трансплантация на стволови клетки. Благодаря на всички лекари и сестри от Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, които полагат неимоверни грижи, за да мога да живея. Чувствам се здрав, вярвам, че ще се излекувам. Искам да продължа да живея, да имам семейство, да се развивам като лекар", разказва в своята лична изповед Радислав.

И с горчивина споделя, че е успял да види най-тежкото нещо за хората от другата страна.

"Болестта дава друга перспектива за това, какво е да имаш тежка болест. Мислих си, че разбирам болката на своите пациенти, но болката не идва от самото заболяване. Голямата болка идва, когато отношението се промени, когато видиш присъдата в очите на хората, без да си извървял докрай битката за живота си независимо от крайния резултат. Боли, защото още преди болестта да те убила, някои хора са те погребали", разказва младият лекар.

Но Радислав е жив. Тук е. И ще продължи да се бори.