Пореден абсурд с етикет “Параграф 22” в България. Жена с бъбречна недостатъчност остана без личен асистент заради липса на кадри.

Мария Попова е на 63 години. Живее в Пловдив. Още от дете има проблеми с бъбреците, но преди 7 години състоянието и се влошава драстично. Заради бъбречната недостатъчност, жената трябва редовно да ходи на хемодиализа, но не може сама. Моли държавата за помощ и тя откликва - уважава правото и на личен асистент, както повелява закона, но не може да и го предостави. Защото кадри липсват.

Това е действителността, в която са принудени да живеят много от българските пациенти.

Причината е много проста - обикновено близки на болните стават техни лични асистенти. Българите, които са останали сами обаче, не могат да си позволят този “лукс”.

Така живее и Мария, която някога е работила като банков касиер. Днес прекарва 24 часа на легло. Живее сама и доскоро се оправяла - сама посещавала лекарския кабинет. Минавала сама разстоянието от леглото до служебното такси на диализния център и от там до леглото в болницата. Вече е станала 47 килограма. Преди й помагал шофьор на такси – на добра воля.

След две сериозни падания обаче състоянието й се влошава.

“Беше много внимателен. Обаче просто моето състояние се влоши. И тъй като той е дребен, вече няколко пъти се случва така, че без да искам го бутам. Не е длъжен. Това беше една човешка постъпка”, разказва жената пред Нова телевизия.

По график Мария трябва да ходи 3 пъти седмично на хемодиализа – през ден. Но откакто и шофьорът на таксито се оттегля, на Мария й се налага да пропуска хемодиализа. Ходи само в събота, когато синът й идва, за да я води.

Станимир Попов е единственият роднина около нея. Но той живее в София от 15 години. Идва всеки уикенд, но последно време това не е достатъчно.

Оставял 6 шишета с вода по половин литър до леглото на болната си майка. По-големи не можела да вдига, защото тежат. Носил и и сухи закуски - солети, бисквити, вафли.

За случаи като този на Мария Законът за хората с увреждания дава решение. Те имат право на личен асистент. Синът на Мария е подал документи от името на майка си. И е одобрена. Но желаещи няма. Официално, и общината търси хора, но на практика – не намира.

Порочният кръг се затваря. Синът на Мария може да напусне работа, за да стане личен асистент на майка си, но това означава, че ще издържа семейството си с едва 580 лв месечно, което за столицата е крайно недостатъчно.

Мария и Станимир не искат нищо повече от това, което им е се полага по закон. Но системата от една страна й дава тази възможност, а от друга- я отнема.