Тя е дребничка, слаба, с големи сини очи. Добра фризьорка, но това е зад гърба ѝ. Защото 44-годишната Гергана Николова решава преди 2 г. да преобърне напълно живота си и става единствената жена, шофьор на линейка у нас.
За да постигне целта си, Гери трябва да изкара професионална книжка и да натрупа стаж - това установява, когато подава документи да започне работа в столичната Спешна помощ. Така се озовава зад волана на огромен камион и година работи в транспортна фирма.
Все пак шофирането, особено в столицата, не ѝ е чуждо, защото преди 2000 г. е работила и като такси. Познава улиците на града като пръстите си, това определено е плюс за един кандидат-шофьор на линейка.
Гергана няма конкретен отговор защо е пожелала да стане част от екипа на спешните медици. Няколко години има свой фризьорски салон. Чувствала се удовлетворена, освен да разкрасява хората и да разговаря с тях. Те споделяли и хубавото, и лошото, разговорите с хората някак я увличат по идеята, че може да помага на тези, които изпадат в беда.
Така, след като изкарва точно 1 година и 1 ден като шофьор на камион, крехката жена вече е покрила изискванията за стаж. Остава задължителният тест, който да провери нейните способности на водач, колко добре познава София и може ли да се ориентира по карта. Тя се справя без проблем и така вече повече от две години лети със сирената през града и спасява хора.
Отначало мъжкият екип, в който попада, се съмнява, че Гергана ще издържи повече от месец-два. Днес си спомня за това с усмивка и разказва, че не е отнело много време да я приемат напълно.
"Колегите ми са невероятни, виждам уважението във всички тях и знам, че при нужда винаги ще се отзоват", казва с обич за тях Николова.
Срещата с хората и разговорите с тях продължават да са нещото, което я мотивира за тежката професия и желанието да помага. Нещо повече - вече е изкарала 6-месечния курс за парамедици, за да е още по-полезна в мисията по спасяването на пациентите.
Когато пристигат на адрес с линейката, близките на болния ги посрещат разтревожени, подвластни на всякакви емоции, описва Гергана всекидневието си. Тя е убедена, че точно в този напрегнат момент те заслужават да има кой да поговори с тях, да ги изслуша, успокои и най-вече да ги увери, че всичко ще бъде наред. И тъмнокосата шофьорка с добрите сини очи винаги е готова да бъде този човек.
"Един поздрав в началото ги предразполага да не са агресивно настроени. Това, че ти отиваш да им помогнеш и да кажеш: "Сега ще погледнем, ще оправим нещата!", обяснява пред "24 часа" единствената жена у нас зад волана на линейка.
"Докато сме на адреса, аз съм абсолютно мобилизирана, емоциите ми избиват после. Приключи ли всичко, може да ми се подкосят краката", разказва тя.
Двамата с д-р Лъчезар Василев, с когото в момента са екип, знаят, че зависят един от друг, и е важно да се разбират само с поглед. Заедно изкарват 12-часови смени, дневни и нощни. За една смяна понякога се налага да посетят по 15 адреса, които ги срещат с всякакви случаи.
Разказват, че са срещали агресия, но избират да не се концентрират върху тази част от своето всекидневие. Двамата вярват, че най-важното е да свършват работата, за която са поели отговорност.
А един от най-големите проблеми на Спешна помощ е недостигът на медици. За София е изчислено, че трябват около 80 екипа, а средно те са между 15 и 20. Този малък брой екипи поема и социални функции - когато трябва да се окаже помощ на бездомни, хора с психични отклонения и такива в нетрезво състояние, които всъщност нямат нужда от медицинска помощ.
Школа - така определят и Гери, и младият спешен медик работата си в ЦСМП - София.
"Безспорно ще помогне, ако хората започнат малко повече да ни уважават. Да имат доверие, защото ние отиваме да помогнем и те трябва да ни посрещнат с тази нагласа", казва д-р Василев.
Гергана пък е категорична, че обожава това, което прави. Най-високо оценява благодарността, която получава. Определено приема професията шофьор(ка) на линейка за свое призвание.
