Българите отдавна вече гледат на празниците като на почивни дни. Само дето вече 9 септември не е нито празник, а пък тази година дори не е и почивен ден.
Жените не си шият нови костюмчета за манифестацията, мъжете не водят синовете и внуците си да гледат военния парад пред Мавзолея.
Но повечето ни живи родители, баби и дядовци помнят "онези мрачни 45 години" след "онзи" Девети септември, едни изпитват неистова носталгия по онова време, други го заклеймяват.
Преди си знаехме – Девети септември е Денят на социалистическата революция, а сега като отворите всичкознаещата Уикипедия, ще прочетете, че "революцията", "народното въстание" и прочее героични названия, не са били нищо друго, освен "Деветосептемврийски преврат".
Всъщност, той и Левски за мнозина от младите е "отбор", турското робство - "културно присъствие", а Денят над победата над хитлерофашизма - "репресия на Червената армия".
Но… "Деветосептемврийският преврат е успешно насилствено завземане на държавната и местната власт в България с въоръжени сили, организирано от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт и извършено през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година. Превратът е осъществен при положение на частична окупация на територията на страната от части на Червената армия. В резултат на преврата е свалено законното правителство на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт (ОФ), начело с Кимон Георгиев.
ОФ завзема властта в България с помощта на въоръжени сили - формирования на Българската армия начело с поддържащи го офицери и силите на българската партизанска Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Страната сключва примирие със Съюзниците и променя геополитическата си ориентация, като започва участие на тяхна страна във Втората световна война. След това важно събитие България попада в съветската сфера на влияние и настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в обществото", пише в справочника днес.
А тази година се навършват "76 години "Деветосептемврийски преврат".
"Държавният преврат" на практика се осъществява не в една нощ, а чак до 12 септември. Най-късно от българските градове - в Хасково.
Намеренията на новото комунистическо правителство за възстановяване на демократичния режим и на Търновската конституция, така и не се реализират. По-късно това се отчита като грешка, създаваща условия за възникването и утвърждаването на тоталитаризма.
В края на 1944-а се провежда Народният съд. Обвиняемите са над 11 000, а осъдените - 9000, една трета от които - на смърт. На 20 декември са създадени т.нар. трудово-възпитателни лагери. По официална статистика броят на убитите и безследно изчезналите за един кратък период от време е близо 40 000 души. Да се помни! А не с умиление да се говори за евтиния хляб и салам и за субсидираните ни почивки в… Китен.
И стига носталгия, вглеждането в миналото ни пречи да чертаем бъдещето си, защото 9 септември е нищо повече от една позорна дупка в историята ни.
