2020-а бе една съвсем различна година – година без тълпи по улиците и в магазините, без шумните коледни базари и греяното вино, без среднощните купони с приятели по кръмчите, но пък със самотно светещите на празни площади празнични елхи.

Една ковид Коледа, в която вечерята в тесния кръг на домакинството, с не повече от един-двама приятели, бе най-честата семейна картина у нас, а и в почти Европа.

Притисната от втората вълна на инфекцията, България, а и светът, набързо потъна в нови забрани, карантини, локдауни, някои от които ще надскочат заминаващата си 2020-а, но...

Изборът е между продължаващите 3-4 седмици строги мерки, редувани с леко разхлабване на ограниченията за "поемане на въздух" и задържане на пълното затваряне, без разпускане, докато се овладее епидемичната вълна.

Към лошите новини се добавя и увеличеният брой на тези, за които вирусът не съществува, добавя се и умората на хората от ограниченията, добавя се гневът на бизнеса, който е затворен, добавя се и изтощението на медиците, които са на първа линия вече месеци наред.

Здраве или икономика?

Разбирането в цяла Европа е, че първо трябва да се овладее здравната криза, а след това да се мисли за икономиката. И от Брюксел валят обещания, а и от българското правителство, че пари ще се намерят, но животи няма да се върнат.

Коледни желания!

Изглежда вестта за откриването на ваксини ще е един от най-желаните подаръци. Десетки кандидати са в заключителната фаза на изпитания за ефективност и за безопасност, като няколко от тях вече са готови за употреба. А и боцкането в Европа започна вече.

Има ли добра новина?

Има, разбира се – светът се е справял с къде по кошмарни периоди в историята си – войни, вируси, природни катаклизми. От нас зависи да спазваме мерките, да се грижим за близките си, да опазим приятелите си, за да посрещнем 2022-ра отново заедно, щастливи от близостта ни, с чаша шампанско в ръка и с дума на уста: Ще пребъдем!