Снимката по-горе може да бъде сметната за една демонстрация. Демонстрация на така любимото “мъжкарство”, на беззаконие, безнаказаност, човешка глупост и най-вече - демонстрация на простотия.

Но снимката по-горе може би се оказва една манипулация.

Случката е най-обикновена - една очевидно скъпа кола, паркирана пред контейнери за смет. Това може и да не възмути особено столичани, но ако се вгледаме малко по-дълбоко в картинката, ще забележим две неща.

№1: Баварецът е паркиран в еднопосочна улица и то противоположно на движението. Сиреч баровецът с BMW-то е влязъл в забранената улица със скъпата си кола и е спрял “като пич”, където намерил за добре.

№2: Колата е паркирана пред кофите за боклук. Това автоматично означава две неща. Първо, гражданите, живеещи в района трудно ще стигнат до кофата, за да изхвърлят своя боклук. Второ - камионите за смет ще са доста възпрепятствани да ги изпразнят. Съответно общината няма да си свърши работата както трябва и гражданите в хор ще запеят познатата песен за държавата, съсипването й и управниците, които нищо не правят.

Поне така изглежда по-горе.

Нека го наречем “невъзпитан акт”. Макар че потребителите в социалните мрежи дадоха и друго определение и без абсолютно никакъв проблем започнаха познатия спор по линията граждани-селяни. Намериха се коментари, които остро осъждат постъпката, но с грешните доводи, а именно - София се напълнила с хора от провинцията и нямало къде да се спира, та селяните си паркирали където искат.

Други будни граждани пък решили вместо да коментират възмутено, да вземат мерки и да покажат по много прост (и съответно разбираем) начин, че деянието никак, ама никак не е правилно. Затова и снимката показва как торби с боклук са сложени на капака на бавареца.

А BMW-то принадлежи на един столичанин, който само допреди няколко месеца послужи за пример на всички граждани.

Името му е Кристиян Лободов - жител на кв. “Люлин”, който сам запретва ръкави и запълва дупки по улиците, защото институциите са мудни и не си вършат качествено работата.

С подръчни материали решил да промени лунния пейзаж в “Люлин”, забъркал цимент, сложил чакъл, взет от съседния паркинг (с разрешение, разбира се) и поправил сам улицата. И това не бил единственият подобен пример, защото само месеци по-рано направил същото, по-надолу на същата улица.

Иначе казано - личността на Лободов става доста противоречива, защото изглежда като човек, който все пак има будна гражданска съвест.

Остават въпросите: Защо е влязъл в забранена улица и защо е паркирал скъпата си кола, демонстративно нарушавайки закона?

Затова нашият екип потърси Кристиян Лободов, а нещата всъщност се оказаха малко по-различни, отколкото се вижда на снимката.

Вчера младият мъж решил да отиде на гости при приятели. Обикалял из уличките, но паркомясто нямало никъде - огромен проблем в столицата, познат на мнозина. Тогава Кристиян решил да паркира пред кофите за смет, като по негови думи прилежно оставил достатъчно място, че да може хората от квартала все пак да имат достъп до контейнерите.

“Въртях 15 минути из преките, за да открия свободно място за паркиране и не открих такова... и знаех, че не е много удачно да спра там”, коментира за Glas.bg Кристиян.

Използва обаче по-язвителни думи - отново по линията “град-село”.

“Както аз, така и хиляди “столичани” на ден правят хиляди нарушения - много по-серозни и наказуеми. И въобще не очаквах, че за няколко часа ще видя колата си с битов боклук на предния капак...

Това е безумие и просто нямам думи да опиша селанията на извършителите. И ако случайно се бях срещнал с тях по време на тяхните действия, нямаше да им се размине…”, допълни още пред екипа ни Лободов.

Собственикът на бавареца заяви, че освен всичко, не се е движил обратно на движението в еднопосочна улица. Просто при паркирането е направил маневра, така че да може да слезе от колата си, без да гази в боклук.

"Нищо лошо не съм направил... Как може кокошкарските неща в тая държава да са на пръв план, а по-серозните някъде там? Какво ли не казаха по мой адрес, драгите “столичани” - събирачи на лайкове", заяви още Кристиян.