Доходите ни са нараснали с 62,8% за 10-годишен период (2009-2018 г.). Но като се махне натрупаната инфлация се оказва, че реалните доходи за периода са се повишили с 32,5%, сочат данните на НСИ.

Въпреки това обаче доходите остават доста ниски, на фона на европейските. Средно на месец доходите на човек са 501 лв., а за цяла година – 6013 лв.

Сумата е доста малка, като се има предвид, че средната заплата за страната надмина 1250 лв. Но ако в домакинството има деца, пенсионер или безработен, дори съпрузите да взимат високи заплати, средният доход на човек пада значително.

Най-бързо нарастват доходите от заплати, става ясно от данните на НСИ. За 10-годишния период заплатите в семейните бюджети са се увеличили със 73%. Като се вземе предвид инфлацията се оказва, че реалният ръст на заплатите е с 52,2%.

Именно на това се дължи подобряващият се жизнен стандарт на хората, макар че на всеки му се иска да догонваме по-бързо жителите на Западна Европа.

Заплатите формират 55,5% от семейния бюджет, като този дял се повишава с 3,3 на сто за 10-годишния период, сочат данните на НСИ. Това доказва, че заплатите нарастват най-бързо.

Второто най-съществено перо в домакинските бюджети са пенсиите, които формират 27,3% от общия доход на домакинствата. За период от 10 години ръстът на пенсиите е с 61,4%. Но като се махне инфлацията за периода реалният ръст на пенсиите е с 41,8%.

Ако към пенсиите бъдат добавени социалните помощи, добавките за деца, стипендиите и обезщетенията за безработица, се оказва, че социалните трансфери от държавния бюджет формират 29,8% от общия доход на домакинствата.

За период от 10 години тези социални плащания са се увеличили с 57,8%, или по-малко от ръста на пенсиите. Причината за това е, че макар и с малко пенсиите се вдигат всяка година, докато при редица социални плащания има задържане на размера им през годините. А като се махне инфлацията, се оказва, че за 10 години социалните трансфери към домакинските бюджети реално са нараснали с около 40%.

Социалните помощи и пенсиите, които идват от държавния бюджет, не променят много съотношението на доходите между богатите и бедните. Доходите на най-заможните 10% от населението надвишават 8 пъти доходите на най-бедните 10%. Като този показател за поляризация на доходите в страната не се променя съществено през последните 10 години.

За храна отиват 30% от парите ни. Делът на налозите в общите разходи на домакинствата нараства от 6,9% на 12,8%.

Разходите на българите за данъци и социални осигуровки са нараснали 3,2 пъти за последните 10 години – от 229 лв. на човек през 2009 г. на 738 лв. през 2018 г. В резултат делът на налозите в общите разходи на домакинствата нараства от 6,9% на 12,8%.

През 10-годишния период разходите за храна и безалкохолни напитки средно на човек от домакинството се увеличават с 40%, което е доста по-малко от ръста на доходите. Затова делът на тези разходи в семейния бюджет намалява от 36,5% на 29,7%.

Разходите за жилища (сметки за вода, ток, отопление, обзавеждане и поддръжка) обаче се увеличават по-бързо от доходите на хората – с 67,5% за 10-годишния период. Тези разходи имат дял от 17,6% в бюджета на домакинствата.

За периода от 10 години разходите за транспорт се увеличават над два пъти и имат 7,3% дял от семейния бюджет. Много бързо нарастват и разходите за здравеопазване – със 76,8% за периода. Като те формират 5,4% от всички разходи на домакинствата.