Мечтай да бъдеш най-добрата версия на себе си. Не искай да бъдеш като някой друг. Вярвай в собствените си сили и прави малки стъпки по пътя към успеха. Винаги ще има хора, които ще ти кажат: „Чакай, за кого се мислиш, не можеш да правиш това!”. Но ти върви смело напред!”. Това е посланието, което отправя Надя Надим, нападател за френския клуб „Феминин“ Пари Сен Жермен.

Има истории по-силни от съдбата и мечти по-големи от страховете. Надя е едно афганистанско момиче, което е мечтало да играе футбол, но културните предразсъдъци в родината й не са го позволявали.

„Футболът означава страшно много за мен. Обичам тази игра. Тя ме научи на много неща - за мен самата, за живота… Научих как да се държа в обществото, научих се на дисциплина. Изобщо футболът се оказа огромен фактор в моя живот”, заявява пред Нова тв Надя Надим.

А любовта към играта тя получава от баща си – генерал в афганистанската армия, с когото тренира тайно в задния двор на дома им в Херат.

 
Надя е на 12 години, когато една вечер баща й не се прибира. Семейството разбира, че той е екзекутиран от талибаните. „До днес се опитвам да превъзмогна тази загуба”, споделя Надя.

Семейството й губи всичко и единственият изход е да бяга. Посоката е Англия, но съдбата ги отвежда в Дания.

„Майка ми даде всичките си спестявания, за да може с четирите ми сестри да напуснем страната. С фалшиви паспорти отидохме в Италия. А от там в камион - до Дания. Вярвам в съдбата и че така е било писано да стане. В крайна сметка не ни интересуваше толкова къде сме, важното беше, че сме спасени и сме заедно”, споделя спортистката.  

През 2008 г. Надя получава датски паспорт и става първата натурализирана датчанка в националния отбор.

Талантът и желанието за игра изстрелват бързо Надя към върховете на световния женски футбол. Надим преминава през няколко големи клуба, сред които Манчестър Сити и Портланд, преди да сложи капитанската лента на ПСЖ.

„Истинско удоволствие е да я имаш в отбора си. Тя е душата на екипа. Носи в себе си толкова радост от живота. Освен отличен професионалист на терена, Надя е човек с голямо сърце”, заявява Оливие Ешуафни, треньор на женския отбор на Пари Сен Жермен.

Днес Надя мечтае още по-смело. Желанието да помага на хора в нужда я отвежда към медицинския университет в Дания. За своето бъдеще футболистката избира най-хуманната професия – да бъде доктор.

„В момента съм прекъснала, но ми остава още един семестър. Когато спра с футбола, първото нещо, което ще направя е да завърша университета”, заявява Надя. „Футболът е забавление и ме прави щастлива, но мисля, че съм способна и на по-големи неща. Да достигнеш дотам да помагаш на другите – няма по ценно от това”, смята Надя.