Знаете ли, че само за последните няколко месеца в страната ни са се случили два големи пожара? И от миналата година има - само с кратко търсене в Google открих информация за четири. Един от които се е случвал случайно няколко години поред.

За още два часа ровене и връщане назад в годините - станаха десетки. Междувременно навсякъде излизат статии за съмнителни договори за внос и изгаряне на боклук. Безкрайни спорове за това дали внесеният боклук е силно или слабо токсичен и имат ли право да го горят.

Много медиен дим и после - познайте - никакъв огън! Публична информация за това какво се е случило по-нататък липсва или поне не е лесно достъпна, защото аз лично хубаво си порових - ама и хубаво не открих нищо. Някакви реални санкции във времето - не е ясно.

Не пиша тези редове, за да посочвам с пръст някого или нечии бизнес. Нито се опитвам да внуша, че някой злоупотребява. Въпросът, който искам да засегна е друг: Какво достига до нас като информация и как ни влияе то? Защото там според мен е скрита една от основните причини масово все още да не ни дреме за боклука.

Появата на подобни статии, изразяващи съмнение за незаконна дейност за събирането и преработването на боклук из български медии и липсата на продължение по тях след това, оставя българина с едно чувство на “защо аз трябва да си мърдам пръста, като мафиотите с бизнес за милиони накрая горят всичко”.

Българинът още не се е научил да събира разделно, а вече му киселее с привкус на безсмисленост, защото така или иначе ония с пачките ще изгорят всичко накрая.

Това дава поводи за спекулации, слухове и съмнения. На мен лично ми подейства супер смазващо и безсилно като два часа четох статии със съмнения за това как цитирани големи бизнесмени вкарвали стотици тонове боклук от Италия или Германия и го горели незаконно у нас. И си казваш: “Като знам как става всичко в България, сигурно е вярно”.

Създаването на съмнения с чувство за безнаказаност трябва да бъде спряно. То е вредно и за българския бизнес, и за доверието на българина - към системата и управата ни изобщо. Това ни кара да не вярваме. И понеже сме безсилни да се борим, по-добре да не ни дреме. По темата - това е вредно за нашето еко-възпитание и еко-поведение. А в общ план - е още по-вредно за нашето гражданско самосъзнание, защото така се умъртвява движещата ни сила като общество.

Как могат да спрат? Първо, всяка информация, засягаща обществения интерес по тази тема, трябва да стане публична. Всеки завод, всяка фирма, която извършва сметосъбиране да е длъжна да публикува публично - какво, как и защо прави. Всичко - събранко и прозрачно - на онлайн платформа, до която всеки да има публичен достъп.

Ако трябва и на всяка кофа да се опише пътя на боклука, който тя събира. Да четат хората и когато някой направи нещо, различно от официално обявеното, да се знае, че е за санкция. И санкция да има. Не след пожара тепърва да анализираме в пепелта силно токсичен ли е бил боклука.

Другият голям проблем е, че българинът не е много наясно кое как трябва да се прави. И никой не му го обяснява. Много е трудно да очакваш еко-отговорност от един народ, който допреди 10 години сам си е палил боклука в махалата. Да не кажа, че и до преди 5. Защото ако навсякъде в столицата вече има контейнери за разделно събиране, много от по-малките градове още са с общи контейнери за боклук. И има купища боклуци около много от контейнерите. В Раковски няма контейнери за разделно събиране, например. Даже оставете Раковски, вижте част от снимките. Това е в Пловдив - вторият по големина град в България, на главен път, до училище. Само за по-малко от година аз и мъжът ми сме го чистили над 10 пъти и сме викали минимум 50 пъти някой да го почисти, защото е точно до нашата транспортна база. На следващия ден е същото.

Хората не знаят и се справят с боклука както намерят за добре. И баба Гуна от съседната на нашата улица в Раковски още си гори боклуците. Така си е свикнала жената - така мисли, че е правилно. И това ще бъде така докато някой не обясни на всички баби Гуна и дъщерите им, че и на внучетата - как аджеба трябва да се прави. Необходими са масови образователни кампании в големите медии и лично на място - особено в по-малките населени места. Култура и възпитание, щом като не е станало още в първите 7 години, се гради с интензивност и постоянство на подаваната информация.

Ще завърша този коментар с малко ужасяващи кадри от различни точки на света, които вече са погребани. Това чака и нас. Планини от смърт тече по водите на цялата ни планета. Учили ли сте в училище за кръговрата на водата и за кръговрата на природата? Днес е в моретата, утре в устата ни. Боклукът няма къде да отиде и се връща отново при нас. Ядем го от отровени животни и растения, носим го по телата си. Ако обичаш да солиш обилно - знай, че ръсиш храната си с микрочастици морска пластмаса. Във всяка трета риба също има пластмаса. И ти плащаш толкова скъпо в рибния ресторант, за да я складираш в тялото си - защото животът ти не трае 500 години, за да я разградиш.

Само помисли колко колко боклук консумираш и изхвърляш и как го правиш?
В следващи материали ще ви разкажа за различни алтернативи, които могат да ни помогнат да намалим отпадъците, които генерираме като удължат живота на вещите, които използваме.

Сега само ще си позволя да използвам статията си, за да ви припомня, че кампанията ми #АКТИВНОДОБРО е една от тях. Чрез нея може да дариш ненужните си, но много запазени или нови вещи. Те ще бъдат продадени на символични цени на хора, които имат нужда от тях. А всички събрани суми ще бъдат дарени на хора, които нямат нужда от вещи, а от пари, за продължат да живеят.

Glas-ът на Мегз – рубриката за нещата от живота на модната дизайнерка Миглена Каканашева – Мегз. Очаквайте от нея неочакваното!