Той е Панчо Карамански. Познат е в музикалния свят като DJ Панчо. Роден е в Пловдив, но животът му отрежда да има не съвсем лека съдба.
Още от бебе Панчо е с нарушено зрение. Инцидент в училище пък напълно го лишава от възможността да вижда. Тогава открива музиката.
"Реших да се занимавам с пускане на музика по клубове, после реших да правя собствена музика и след като се научих как аз да правя музика, започнах да преподавам на други хора с нарушено зрение как да правят музика", разказва той пред Нова тв.
Панчо е в музикалната сфера вече над 15 години. Имал е шанса да участва в различни мастъркласове из цяла Европа и е получил признание за таланта си от най-добрите тонрежисьори в света. Имал е възможността да се срещне и с един от своите кумири - Армин ван Бюрен.
Панчо вижда света не с очите, а със сърцето си. И макар това да звучи като клише, за него важи с пълна сила. Защото възприема живота си през музиката, а тя може да се усети единствено с душата.
Предава опита си и на други като него и се радва, когато неговите ученици надхвърлят дори надскочат самия него.
И като всеки нормален човек, най-много го боли от човешкото малодушие.
"Ние сме неразбрани от обществото. Слепотата не е заразна болест", категоричен е Панчо.
Възмутен е и от непригодената за хора с увреждания градска среда. Никога не знаел къде и кога има ремонтни дейности, дали не е разкопано и случайно няма да се нарани. Защото за разлика от нас - гражданите, които ще извършим всевъзможни маневри, за да заобиколим появилата се дупка на пътя, Панчо и хората с увредено зрение, няма как да го направят.
"Ако денонощието има 24 часа, един човек с нарушено зрение има нужда от 26, за да се справи нормално", категоричен е Панчо.
