Православната църква извършва на този ден специално богослужение в памет на починалите християни. На този ден, чрез богослужението в църквата, измолваме прошка от Бога за нашите покойници. Живите се молят за отминалите от този свят, защото телесната смърт не прекъсва единството между вярващите. В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и дела на благотворителност. "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" - четем в Библията. Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Черешова задушница.

Според народните вярвания, на Великден, Господ разпускал душите на умрелите и те слизали на земята, за да се разтъжат с близките си, а на Спасовден отново ги прибирал. В някои места до този ден не се ядат череши, чак когато празникът отмине, това вече е възможно. С това поверие е свързана Спасовденската-Черешова задушница.

По стар обичай жените ходят на гробища още призори или вечерта преди съботата. Почистват се гробовете, „преливат” се с вода и вино, палят се свещи… Подобно на Спасовден се оставят орехови листа по гробовете. Орехът има посредническа роля. Той свързва земния и небесния свят. Приготвят се обредни хлябове, баници, варено жито, които се раздават за „Бог да прости”. Житото символизира възкресението, а хлябът - Исус Христос. Раздават се и череши - откъдето идва името на тази панахида.