Всяка година в края на август към Бачковския манастир се стичат ромски фамилии от цяла Южна България. На този ден, на който ромите тачат Богородица, майките показват белосаните си щерки, а бащите на ергените ги оглеждат. Празникът е известен и като пазар на булки.

Тази година обаче той не се състоя. Това обаче не отменя традициите за ранните уговорени женитби в ромската общност, нито пък е свидетелство за промяна на ролята на жената в нея.

Сред ромите, независимо дали живеят в гета като "Столипиново", или са разселени сред останалите жители на по-малките градове и села, жената си остава човек втора категория. Така е от векове, а подобни нагласи много трудно се променят, твърди пред "Дойче веле" Албена Костадинова, председател на фондация "Инди-Рома" със седалище в град Куклен.

"Те смятат насилието за нещо нормално"

"Най-трудното е жените да осъзнаят и признаят, че търпят насилие. Тъй като то е вкоренено в традицията, те го смятат за нещо нормално и не подават сигнали за домашно насилие", обяснява Костадинова и разказва за случай от близко до Пловдив село: мъж пребива почти до смърт жена си пред очите на детето им, фондацията иска да се намеси, но пребитата жена казва, че ако го направят, ще ги съди.

Малтретираните от мъжете си ромски жени не се различават кой знае колко от всички малтретирани жени по света. Зависимостта от мъжа, грижата за децата, страхът от хорското мнение, срамът от роднини и близки обикновено диктуват едно и също поведение - мълчание и укриване на фактите.

И още един вид насилие има в ромските общности: насилието над жени, особено докато са много млади, упражнявано от останалите членове на семейството - свекърва или свекър например.

За ранните женитби, така осъждани от обществото, виновни са не 13-годишните младоженци, а техните родители.

"Ако имах право, щях да съдя не децата, а щях да заключа родителите им в една килия. Те заслужават наказание", казва Албена Костадинова.

А иначе уговарянето на женитби функционира така: родителите на момичето търсят финансова стабилност за детето си а родителите на момчето пък търсят хубава и послушна снаха. Уговореният брак се сключва рано - от страх някой да не ги изпревари. Защото твърде популярно все още е и отвличането. А веднъж отвлечено и престояло една нощ в дома на момчето, момичето вече се разглежда като "стока втора ръка".

"Не искам децата ми да преживяват същото"

Тези традиции са толкова силни, че дори доброто образование не ги отменя. Албена Костадинова разказва за случай в Пловдив, където ромски младеж с висше образование отвлича от улицата ромско момиче, деветокласничка в престижната Търговска гимназия.

Ако за побоя вкъщи, който се възприема като нещо нормално, пострадалите не подават сигнали, то за някои отвличания все пак се пишат жалби, в резултат от което родителите успяват да си върнат дъщерите.

Но това се случва само когато семейството на момичето при никакви обстоятелства не приема новите роднини. Така че отново става дума единствено за уреждане на връзки вътре в общността, нищо съществено не се променя. Пътят към промяната води през образованието на децата и интегрирането им в обществото.