Пазете здравия си разум повече от всичко и останете нормални хора...

Това са думи на лекар, чийто живот през последните девет месеца преминава сред тежко болни пациенти в COVID отделение на родна болница.

Доктор Шакилла Нури Попал е от Афганистан, но работи в болницата в Лом, в която лекари и сестри отдавна са на ръба на изтощението.

"Има много болни, отделението е пълно", споделя тя и пресмята, че имат точно 13 легла, постоянно заети.

"По принцип на смяна е един лекар с две сестри и една санитарка, някой път само по една сестра и един лекар", споделя пред bTV омъжената за българин д-р Попал.

През март заради заразяването на колегата й, тя остава там сама, денонощно, за близо три месеца.

"Точно минаваше моята карантина и напълно изтичаше на трети юли, обаче аз не можах да изчакам и когато се видяхме на втори юли, наистина вече я гушнах, не чаках да мине още един ден. Моят съпруг се разболя, но вече е здрав", споделя д-р Шакилла Нури Попал-Димитрова.

В отделението й са хора в тежко състояние. Преди да попаднат там, част от тях минават през обособеното като триаж вътрешно отделение, където също вече се лекуват предимно COVID болни.

Там работи друг лекар от Афганистан. Доктор Исмаил Кадамяр е развил алергия от ръкавиците, ръцете му са в рани, а в този ден е и болен.

"Болни сме, с температура и сме на работа. Тресе ме от сутринта", споделя той. След загуба на пациент наскоро, подава оставката си, но...

"Просто няма начин, човек не може да остане безразличен, това един доктор не може да го преодолее така. Трудно ще бъде, да, млади хора. Смъртността при нас е много ниска за разлика от другите болници, но определено когато млади хора идват на косъм от смъртта… Скоро имахме тук момче на 41, то буквално от оня свят се върна", спомня си той.

Още не взел окончателното си решение за напускане, но ако си тръгне, във вътрешно отделение ще остане само един лекар. А без медици, цялата тежест в лечението на заразени с COVID ще се поеме от доктор Попал.

"Ние малко сме по-внимателни към прилагането на новата антивирусна терапия, както всички знаете – ремдесивирът, защото нямаме достатъчно на разположение. Най-тежкият момент е, когато всъщност правиш всичко възможно и не се получава", споделя лекарката.

За себе си тя не иска нищо и от никого, но иска повече за пациентите си: "Искам леглата да са по-функционални на болните, защото доста от тях са с тежко дишане, а тези легла, с които ние разполагаме, са от средата на миналия век. Ние можем да осигурим непрекъснато наблюдение върху нашите болни, не се оплакваме, аз няма и няма да се оплача, защото в крайна сметка аз съм лекар, но това е, че трябва да има и комфорт за пациентите. Малките болници, които са на самоиздръжка, не могат да осигурят абсолютно всичко, а всъщност комфортът е част от лечението – болният, като лежи, трябва да се чувства удобно. И това ми е молбата".