Завърших успешно висшето си образование. Взех с шестица държавния изпит по история в Шуменския университет. Чакам си дипломата…

Нотки на вълнение се усещат в гласа на Мехмед Ялъм. Зад гърба му е едно изпълнено желание още от детството, а сега е на 62 години.

Преди четири години "Труд" писа за него: "Студент на 58 г. Не е късно!" и разказа за огромното желание на пенсионера да попълни знанията си по история и да завърши висше образование в университет.

Това вече е факт и сега любознателният мъж, като истински историк, е готов да разказва за своите ползотворни четири години редовно обучение в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски".

Мъжът гордо рапортува, че няма нито един отложен изпит, винаги се е явявал в редовните сесии и вземал всички от раз.

Нещо повече - петиците се броят на пръстите на едната му ръка, има само една четворка и всичко друго в студентската му книжка са шестици. Затова през четирите години вземал и стипендия.

В дипломата успехът му се очертава отличен 5,80. Дори по-висок от този в средното образование, което завършил във вечерна гимназия с 5,35.

На 24 септември бил държавният му изпит. Паднало се Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Писал с удоволствие, българската история му е любима. Веднага щом разбрал за отличната финална оценка, отишъл в деканата, за да почерпи преподавателите.

"Влязох с друго самочувствие, като бях студент ми беше неудобно да отида, да разговарям, а сега съм се доказал", смее се Ялъм.

След 4 години университетско обучение вече познава или поне знае по физиономии почти всички историци у нас. Присъствал е на много научни форуми и конференции във ВУЗ-а и познанствата му са от там.

Коментира, че по време на обучението към него никога не е имало негативно отношение заради възрастта. Само в първи курс един от преподавателите попитал студентите кой за какво е дошъл в университета.

"Казах, че ме влече историята. А той вика: Да си чешеш крастата ли? Е, така да е, викам си. Който, както иска да го разбира, но аз съм правил всичко с голямо удоволствие. Това умея и това ме влече от дете, затова ми беше лесно", казва щастливецът.

Дори се вижда, че освен духовното обогатяване, ученето го е подмладило. И как иначе, след като в университета е бил все сред млади хора. "Други са разговорите с тях, темите...", казва Ялъм.

Още първата година колегите му - момичета и момчета все около набора на малката му дъщеря - 91-ви, единодушно го избрали за отговорник на курса. Той бил местен, от Шумен, а те от всички краища на страната. Посещавал всички лекции, понякога дори имало случаи да е сам с преподавателя. Младите нямали това време.

Ялъм от своя страна, нямал нищо против да им дава лекциите си, да ги насочва за литература, да им обяснява какви курсови работи са зададени. Бил в стихията си и при посещения на музеите в региона.

Любими за Ялъм били и археологическите разкопки. Две поредни години се трудил и на разкопки по трасето на магистрала "Хемус". То минава точно край родното му село Градище и той е най-добре запознат с района. Водили го стажант археолог, отговарял за десетина души копачи.

"Много съм доволен. Нашият обект беше праистория. Открихме погребални урни. Тогава хората са ги изгаряли", разказва с въодушевление Ялъм.

Въпреки че ще има диплома за завършено висше образование по история, той не смята да работи в тази сфера.

"Нали ви казах, че се хванах да уча като хоби, за да разширя знанията си. Имам пенсия, искам по-спокоен ден", казва шуменецът. Работи в охранителна фирма и е поел смени в Областно пътно управление. Освен че съблюдава за реда, предава точна информация за пътната обстановка към АПИ - от катастрофи и инциденти до сезонното състояние на пътищата.

След успешно положените изпити сега си чака дипломата.

"Чакаме деня, в който ще хвърли шапката и ще му ръкопляскаме", казва неговата съпруга Юке, която е читалищен секретар и библиотекар в селото.

През четирите години на следване тя и двете му дъщери винаги са го насърчавали да сбъдне желанието си и сега се гордеят с един реализиран баща.