"Ако някой (родител, учител, ученик, гражданин) може да опише най-правилния начин за обучение през новата учебна година и аз не мога в следващите 30 секунди да посоча поне 5 сериозни възражения, подкрепени с опит от други държави, кодекса на труда, статистика на социалното и икономическо министерство, НСИ и НОИ или сериозни медицински, психологически и педагогически изследвания, петиции и постове в социалните мрежи и.т.н., веднага получава от мен 5000 лева и основавам инициативен комитет за издигането му за следващ Министър на образованието".

Тези думи са на директора на 51-во училище в столицата Асен Александров, в негов пост, публикуван във Facebook.

Шегата настрана - тази година действително нищо в училищата няма да е както преди и правилните решения за едни може да се окажат грешни за други.

Просветното министерство даде насоки за старта на учебната 2020/21 г. - задължителни и препоръчителни. Доста неща вече се знаят за завръщането на учениците в училище - кой и кога трябва да носи маска, как ще се действа в случай на коронавирус в даден клас, как ще се превключва към обучение от разстояние и т.н.

Както се и очакваше обаче, от тях изскачат още и още питанки. Ето част от въпросите, някои от които все още нямат еднозначен отговор.

  1. При всеки случай на температура и кашлица ли на учениците ще се прави тест за COVID-19?

Според указанията на МОН при един или повече симптоми при ученик - "повишена температура, кашлица, хрема, задух, болки в гърлото, умора, мускулни болки, гадене, повръщане, диария и др." - той следва да се изолира в отделно помещение, да му се постави маска, да се уведомят незабавно родителите му, които трябва да го вземат и да се консултират с личния му лекар (първо по телефона), който да прецени как да се действа.

Това провокира доста иронични родителски коментари от рода на& "Край на обикновената хрема и алергии, предизвикващи кихане и, недай си боже, задавяне - следва изолация и публичен линч!! Това означава незабавно клеймо за всеки ученик. Срам и позор!" или пък "Имам умора и пропускаме изпитване, класно, контролно". Действително, и лекарите признават, че разграничаването на коронавирус от сезонния грип ще е доста трудно. Затова и родители се чудят при всеки сопол и кашлица ли ще трябва да правят PCR тест на детето си.

Отговорът тук ще е различен за всеки случай и ще зависи от личните лекари - вероятно при по-леките случаи, минаващи за 2-3 дни, те няма да препоръчат тест, а при по-сложните, проточващи се над 5-6 дни - ще изискват такъв. Това обаче поставя въпроса няма ли така леките случаи, които всъщност са били с COVID-19, да останат незабелязани и така да се пропусне възможността за ранно диагностициране и превенция на останалите ученици от класа. Родители питат и ако 10 деца имат хрема, трябва ли да се затворят в 10 различни помещения и съответно да се направят и на 10-те пълна дезинфекция плюс на учебните кабинети, в които са били, без значение дали реално са се заразили от коронавирус или от обикновена настинка или друг грип.

  1. Ще имат ли училищата достатъчно пари за дезинфекция?

Въпрос, който никак не е за подценяване, е този за дезинфекцията в училищата, на която ще подлежат подове, бюра, чинове, маси, дръжки на врати, прозорци, ключове за осветление, бутони на асансьори, парапети, уреди, екрани, тоалетни чинии, мивки, кранове и др., а при наличие на потвърден случай на коронавирус дезинфекционните мероприятия трябва да се увеличат - от 4 пъти на ден до дезинфекция на всеки час. Освен чисто физическото осъществяване на мярката - две лелки трудно ще почистят качествено 20 стаи в едно междучасие - под въпрос е и финансовото ѝ обезпечаване, тъй като в училищните бюджети не са заложени толкова големи разходи за дезинфектанти.

"Купил съм 2 туби препарати за 600 лв., които се надявам да стигнат за месец и половина. А после?" чуди се директорът на обединено училище "Н. Й. Вапцаров" в с. Вълчитрън Детелин Лунголов, който признава, че ще решава в крачка как да обезпечи този сериозен разход в бюджета си.

"Туба от 5 литра дезинфектант струва 60 лв. Имаме 20 стаи с 600 ученика, предполагам, че на ден ще ни трябват поне по 2 туби, или 120 лв.", казва и директорът на 2-ро ОУ "П. Берон" в Шумен Павел Павлов, директор на ОУ в Шумен, давайки за сравнение месечните разходи за ток на школото - 200 лв. Той също не знае дали бюджетът ще стигне за препарати, но смята, че ще се справи - с помощта на спонсори и на родителите. Всеизвестно е, че масово училищата не разполагат дори с топла вода и сапун, камо ли с тоалетна хартия.

"Това ще е нечувано - топла вода в училище. А сапун вече е тотална фантастика", дивят се невярващо родители. Любопитно е как сега изведнъж ще се намерят пари за всички тези хигиенни материали в школските бюджети, които липсват от години именно поради липса на целеви средства за тях?

  1. По-готови ли са учителите за по-качествено обучение от разстояние?

Както вече стана ясно, ако бъде установен случай на коронавирус при ученик, целият клас ще бъде поставян под карантина за 14 дни заедно с класния ръководител (за начален етап) и учители и друг персонал, осъществили незащитен контакт със заразеното лице. През това време класът ще преминава към обучение от разстояние, организирано от училището (както се случи от март до юни т.г.). Дали обаче учебните заведения са по-готови за въпросното превключване, а учителите - по-обучени да ползват нужните е-платформи?

На въпрос на "Сега" дали МОН е организирало (през лятото) някакъв вид централизирани програми в помощ на педагозите как да провеждат и усъвършенстват онлайн заниманията, оттам посочиха различни обучителни програми, реализирани през миналата година - уебинари за обмяна на опит между директори и учители и сесии за обучение и техническа подкрепа, проведени от 9 до 31 юли в 10 отделни лекции т.г. от министерството и Майкрософт България със средна посещаемост от 200 човека, 19 безплатни уебинара, организирани от 10-15 април от Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, в които са участвали над 880 учители и директори от шест държави, като видеозаписите от обученията са наблюдавани от над 1500 учители и т.н., включително предстоящи обучения за 29 хил. учители по европроект. И с него обаче те са крайно недостатъчни за всички 80-90 хиляди педагози в България.

  1. Какво ще правим с 40-те хиляди деца без устройства, които не могат да учат електронно от разстояние?

"Самоподготовката на учителите да преподават от разстояние е по-малкият проблем. По-важно е да се обезпечи финансирането на устройствата и интернетът - учителите и учениците да разполагат с добри машини и бърз интернет. В малките населени места интернетът е много бавен, някои учители не могат да си позволят да плащат за такъв у дома, някои ученици пък изобщо нямат таблет или лаптоп", казва Нона Алексиева, която признава, че от 30-минутен час, обучението понякога е било 10 минути, тъй като само влизането в Школо или Teams отнемало 10 минути, които се повтаряли още веднъж при прекъсване на нета.

Наскоро от фондация "Тръст за социална алтернатива" предупредиха, че над 40 хиляди деца в цялата страната няма да успеят да се включат в образователния процес в случаите, когато се наложи той да преминава на онлайн режим. Причината е липсата на технически средства - интернет, лаптоп или компютър, или наличието само на едно устройство в семейството.

Последните данни на МОН отчетоха 10% ученици, които не разполагат с компютър или интернет, а данни на център "Амалипе" сочат, че към момента едва 22% от училищата са оборудвани напълно и в тях над 90 на сто от учениците разполагат с подходящи устройства.

  1. Колко пълноценно ще е обучението от разстояние, при което минава отделен ученик, и кои ще са т.нар. "дистанционни центрове"?

МОН не удовлетвори исканията на родители да имат безусловен избор дали да пратят децата си в клас, или да изберат електронно обучение от разстояние (то е съвсем различно от дистанционното, при което ученикът сменя класа си и за което са нужни определени условия - учебен план, специфична платформа, технически средства и т.н., които липсват и поради това такава форма у нас все още няма). Ще се дадат обаче няколко възможности за преминаването на отделен ученик към такова обучение.

То ще се допуска "по здравословни причини в случаите, ако отсъствието му е за период до 30 дни, когато има желание, разполага с необходимите технически и технологични възможности и физическото му състояние позволява да се включи в уроци заедно със съучениците си от класа".

Към обучение в електронна среда от разстояние може да премине и отделен ученик, който е карантиниран по решение на РЗИ в резултат на положителен PCR тест на член от домакинството му. При него ученикът ще наблюдава, без обаче да може да участва активно в урока, няма да бъде оценяван, а учителят ще осъществява двупосочно педагогическо взаимодействие само с учениците в реалната класна стая (ученикът ще бъде включен чрез камера и микрофон в реалната класна стая, които ще са насочени към дъската и учителя, но не и към ученика).

Сложното става тогава, когато училището няма възможност да осигури за ученика наблюдение на урока на съответната паралелка, а такава определено ще е ситуацията в доста школа. Тогава ученикът ще може да се включи да наблюдава урок на друга паралелка или урок в дистанционна форма на обучение за същия випуск "при наличието на организирано такова обучение, а когато и това не е възможно, училището може да организира предоставяне на материали на хартия в дома на ученика, в т.ч. и с подкрепата на медиатор".

Допълнителна възможност би трябвало да се даде, но евентуално в бъдеще време, с превръщането на 15-20 училища в страната в "центрове за дистанционно обучение". Идеята е в тях да има много добре подготвени в технологично отношение учители от различни училища по различни предмети, които да могат да обучават ученици от много училища, дори от повече от една община и област, които не могат да се обучават присъствено заради сериозни здравословни причини. (Списък с конкретните заболявания има в Насоките).

Формата няма да е типично дистанционно обучение, защото учениците няма да се отписват от училището си - те ще запазват местата си в паралелките, в които са приети и записани, но просто ще сменят учителите и училището за определен период от време. От МОН смятат да проучат колко ученици желаят да се включат в нея и към октомври тази възможност да стартира. Кои ще са въпросните училища обаче още не се знае. Алтернативната форма не се възприема много добре от редица педагози, включително и заради опасения, че един ще получава парите за ученика, а някой друг ще му преподава. Според Стаматов обаче плановете на МОН са и при този вариант парите да следват ученика.

  1. Какво ще правят родителите в случай на е-обучение на децата им?

"Ако един клас се постави под карантина, това означава ли, че семействата на всички тези деца също ще са под карантина?", питат родители. В указанията на МОН не пише нищо такова, което би трябвало да означава, че родителите могат да продължат да ходят на работа.

Ако децата им са в началния етап обаче, поне единият ще трябва да си остане у дома, вероятно пускайки си отпуска, която не е безкрайна (или търсейки детегледачка, която не всеки може да си позволи). За времето на обявено извънредно положение или обстановка семействата с деца до 14 г. ще имат право на месечна целева помощ, но при куп условия - ако средномесечният доход на член от семейството е равен или по-нисък от размера на минималната заплата, ако единият или и двамата работещи родители не могат да работят дистанционно от вкъщи и нямат право да ползват платен отпуск, ако родител сам отглежда детето си и др.

Неразбираемо е защо помощта е само за родители с нисък доход, тъй като и другите също ще са в неплатен отпуск? МОН и МТСП да си кажат, време е!