Неспирен дъжд, остър завой, свистене на гуми, пропаст… цял автобус пищи от ужас. Часът е малко след 17, а датата 25 август 2018-а. Всичко е в кръв, 20 души намират смъртта си на пътя. Година по-късно спомените за жертвите от пътния ад край Своге още изправят косите. Лекува ли времето раните от загубата?

"В самия ден, когато ми се обадиха, толкова се стресирах, че не можех да повярвам. И казах - това не е възможно, от друго село са. Не е възможно да бъдат нашите хора. И още не мога да ги прежаля. Всяка нощ, като се събудя, и почвам да ги броя - този, този, този и питам защо? Много тежка история. Това беше една седмица - 2-3 погребения всеки ден. Бог да ги прости!" Веска Христова е секретар в читалището в Световрачане. Познава почти всички пътници в катастрофиралия автобус. Цялото село скърби за тях:

"Съседки, приятелки, заедно сме били на екскурзии, колко пъти. Единият от мъжете също ми е съсед, момченцето, което загина с баба си - също и то идваше в школата по рисуване, Гошко, рисуваше". "Не може да се прежали щото много хора загинаха. Не е лесно да си възвърнем живота, който беше, щото загубихме най-хубавите хора, най-активните, целия хор загубихме. Докато сме живи няма да се забрави, това е голяма трагедия", допълва тя пред БНР.

Всяко чудо за 3 дни - така коментира трагедията година по-късно и Лилия Георгиева от инициативния комитет, който организира серия протести на мястото на катастрофата. "Виновен все още се води само шофьорът. Той е поел изцяло вината. Мисля, че три оставки бяха, които не решават проблема. Както е модерно да се казва - всяко чудо за 3 дни. Нещата затихнаха".

Година след трагедията въпросите си остават същите, но вече няма кой да ги задава. А надеждата, че ще има възмездие, бавно угасва. Примирени и с наведени глави близките ще почетат днес паметта на загиналите и ще искат да узнаят истината. А разследването за кървавата катастрофа е на финала си, поне така твърдят от прокуратурата.

В началото на септември предстои с материалите по делото да бъдат запознати пострадалите, както и наследниците и близките роднини на загиналите, а след това и обвиняемите. Делото обаче не може да влезе в съда, защото петима от наследниците и роднините на загинали са извън страната и не могат да бъдат открити, а няма законов начин да бъдат представлявани задочно.

За причиняване на смърт по непредпазливост на 20 души и на средни телесни повреди на още 8, на съд ще бъдат предадени шестима. Шофьорът на автобуса Григор Григоров беше обвинен ден след катастрофата, защото се е движел с над 53 км в час, при ограничение от 40 км. Според поредица от експертизи обаче, ако пътната настилка е отговаряла на изискванията за сцепление, автобусът е щял да вземе завоя без да катастрофира, въпреки превишената скорост.

Обаче, обаче, обаче… прекалено много обаче. А 20 души и стотици техни близки търсят покой, а такъв няма!